Еверест е за големите мъже, за мъжете знаещи цената на мечтата!

Април е и пролетта вече упорито топи на върхове снежните шапки в нашите си планини, ... а там, във високото, се подготвят големите експедиции – скоро ще е май, месецът, през който Еверест допуска хората до себе си в пореден дързък опит да подчинят на волята си неподчинимото... През април планината прибра при себе си двама добри алпинисти, мъже с големи бради, широки усмивки и топли сърца... Първо Хималаите приютиха Христо Проданов, а няколко години след това Рила прегърна завинаги Людмил Янков. Единият – стъпи на върха на света и остави там духа си. Другият – загърбил мечтата да изкачи Еверест, се върна по-голям от върха!

вр. Еверест (8848 м.)

Малко история, статистика и факти:

“За другите не знам, но аз ще се кача.” – отговорът на Христо на журналистически въпрос, дни преди да замине за Хималаите.

За българска експедиция на Еверест се заговорва веднага след учредяването на Българския планинарски клуб на 19 ноември 1929 г. Но едва през 1984 г. българи влизат в схватка с него като България е едва 19-тата страна, която изпраща свои представители на “Третия полюс”.

Българската Хималайска експедиция през 1984г. е в състав:

Аврам Аврамов – водач, д-р Стайко Кулаксъзов – лекар на групата и алпинистите: Христо Проданов, Стефан Калоянов, Методи Савов, Милан Огнянов, Димитър Бърдарев, Слави Дерменджиев, Трифон Джамбазов, Кънчо Долапчиев, Кирил Досков, Тодор Григоров, Любомир Илиев, Георги Имов, Костас Канидис, Запрян Хорозов, Николай Петков, Стамен Станимиров, Динко Томов, Петко Тотев, Иван Вълчев, Дойчин Василев, Людмил Янков.

След около месец подготовка идва време за изкачване на върха.

Аврам Аврамов предлага в първата атакуваща върха свръзка да бъдат Христо Проданов и Иван Вълчев. Христо не приема това решение и водачът на групата дава съгласието си Христо да катери само с шерпа си. Проданов е бил резервиран към кислородната апаратура. Вече е правил няколко изкачвания без кислород и със съгласието на доктора на експедицията е решено да направи опит за изкачване без кислород. Друг от членовете на експедицията не предявява искане за катерене над 8000м. без кислород. Заедно с Христо ще се катери шерпът Джоуaнг Ринджи – също без кислород. На 19 април Христо и Ринджи изграждат “Лагер 5” на 8120 м. и нощуват в него. Над лагера още не се е качвал никой, маршрутът не е обработен и осигурен на определени места с парапети. Това намалява шансовете за успех. При успех на Еверест Христо и Ринджи трябва да се върнат по кулоара Хорнбайн. Той извежда на няколко десетки метра над лагер 4.

20 април 1984 г.
В 2.30 ч. радистът на експедицията от базовия лагер събужда Христо и Ринджи.
В 5.45 ч. Христо съобщава, че тръгват към върха.
В 9 ч. Христо съобщава, че Ринджи не е в състояние да продължи, и че ще се изкачи нагоре сам. От този момент нататък цели 7 часа радиостанцията на Христо мълчи.
18.15 ч.: Комутаторът изпуква...“Аз съм на върха – Христо!”

Със стъпването си на върха Христо вече пише история.
Христо Проданов извършва първото изкачване на първенеца на планетата през април; Той е първият човек изкачил се по западния ръб на Еверест без кислороден апарат; Той е алпинистът изминал най-голямата денивелация за един ден към върха; Той е четвъртият човек, изкачил се сам на Еверест…
Но върхът е достигнат много късно, а Христо стои на него цели 33 минути.
18.48 ч. “Взех малко парченце от знамето. Започвам слизането.”
21.10 ч. ”Стъмни се вече, стана много късно. Не искам да рискувам и ще търся място да нощувам.”

21 април 1984 г.
10.24ч. “Аз... тук… над големия сив купен…” Проданов е вече трето денонощие без кислород над 8000м. Той не е тръгнал по кулоара Хорнбайн като предварително е планирано слизането му, а е избрал отново пътя по Западния гребен – най-опасния! Първият изкачил се по него без кислород, бе избрал да бъде и първият който е слязъл по него! По това време от “Лагер 4” към Христо вече са тръгнали Людмил Янков, Трифон Джамбазов и шерпът Ринджи. В същото време групата на Иван Вълчев се движи между лагер 3 и лагер 4. Иван остава багажа си и рязко щурмува нагоре. Ринджи и Джамбазов изостават – Людмил продължава да се изкачва...
19.45ч. – за последен път чуват радиостанцията на Христо. Метеорологичните условия се влошават!
В този ден, в този миг, всеки от алпинистите е изправен пред жестока дилема – да излезе да помогне, но да изгуби шансът си да атакува върха или да остане в палатката и да слуша как Христо потъва в мечтата си...
Най-близо до Христо Проданов на 21 април 1984 г. достига алпинистът Людмил Янков. Оставил раницата си Людмил трескаво се изкачва... търси следи, намира раницата му..., но Христо го няма ..., катери Жълтия пояс, но нощта вече го е настигнала... Там, сам, без екипировка – нощува на открито на около 8500м. Людмата (както го наричат приятелите му) никога няма да се качи на Еверест, но с подвигът си, в непрогледният мрак на убийствената височина, върху каменно-ледения купол на Еверест, завинаги ще остане по-голям от него!

На 1.05. времето е слънчево. Лагери 4 и 5 са разрушени, но алпинистите ги издигат отново.
На 8.05. Методи Савов и Иван Вълчев тръгват с кислородни бутилки от “Лагер 5” да изкачват върха. Достигат го (60-то поред изкачване) и стоят на него 23 минути. Слизат по Югоизточния гребен. След 2 часа, на 8700 м, решават да си направят бивак.
На 9.05. Кирил Досков и Николай Петков тръгват също от “Лагер 5” и за рекордното време 7 часа и 38 минути са на върха (62-ро поред изкачване). Слизат по Югоизточния гребен. Срещат се със Савов и Вълчев и заедно продължават надолу. Така четирима българи извършват втори траверс на Еверест по Западния гребен и надолу по Югоизточния.

“Еверест`84” – Христо Проданов, Методи Савов, Иван Вълчев, Кирил Досков и Николай Петков увенчават усилията на 24-членния екип по един от най-трудните алпийски маршрути в света. След словенците, които правят премиерата, и българите никой не е успявал по “Жестокия път”. Христо Проданов е 13-тия човек, който стига до Еверест без кислород и нарежда България на седмо място сред страните, чиито представители са постигали това. До края на 2007 2436 души са поглеждали света от 8848 м. Те са автори на 3679 изкачвания като само за последните 4 години броят им се е удвоил.
По случай 20 годишнината от първото българско изкачване на Еверест, през 2004г. бе организирана втора национална експедиция до Еверест. И този път планината прибра българин, и този път пак бе Христо. Христо Христов изкачи върха без кислород и... загина по време на слизане. В паралелна частна експедиция загина и племенничката на Христо Проданов – Мариана Масларова.

Христо Проданов

Човек-искра ведно с мечтата!

Роден е на 24 февруари 1943 г. в Карлово.
Майстор на спорта е от 1967 г., заслужил майстор – от 1969 г. Носител е на четири държавни отличия.
От първия си брак има син Иван, който известно време следва пътя на баща си, а от вторият дъщеря Силвия.

Най-важните постижения на Христо Проданов
Осемхилядници:
Лхотце (8516 м) – 30 април 1981 г., соло, без кислород.
Еверест (8848 м) – 20 април 1984 г., соло без кислород.
Седемхилядници
Пик Ленин (пик Кауфман) – 7134м. – 5 пъти;
Пик Комунизъм (пик Гармо) – 7495 м. – 2 пъти;
Пик Корженевска (7105 м) – 4 пъти;
Ношак (7492 м)
Алпите
Матерхорн (4471 м);
Гранд Жорас (4208 м);
Пти Дрю (3733 м);
Монблан (4807 м)

Людмил Янков

поетът-алпинист или алпинистът-поет, човекът който заедно с въжето в раницата си носеше и чувствата!

Роден е на 11.08.1953 г. в Перник.

Поет и публицист. Носител на престижни държавни отличия. Публикува свои стихове във в.”Литературен фронт, в.”Пулс”, в.”Труд” През 1987г. получава награда за публицистика. 1988г. е лауреат за книгата си “Мечта отвъд долините” След смъртта му са издадени стихосбирката “Гранитна вода” и публицистичната му книга “Стената”.

Най-важните постижения на Людмил Янков:

- 1982г. изкачва северната стена на Матерхорн,
- 1983г. изкачва Айгер.
- в Памир изкачва върховете Ленин, Комунизъм и Корженевска.
- изкачвания вр. Гросглокнер, вр. Чивета, вр. Чима Овест, връх Чима Пиколисима, вр. Мармолада, вр. Елбрус (от където прави първото българско спускане със ски!)
Участник е в експедициите “Лхотце`81” и “Еверест`84”.
На Еверест Людмата преодолява денивелация от 1330 м. (от кота 7170 до 8500м.) в опит да помогне на приятеля си Христо Проданов. Оцелява без екипировка на 8500м. и завинаги се сбогува с мечтата си да изкачи най-високият!
Героят от Еверест, загива нелепо на 17.04.1988г. под връх Камилата в Рила по време на подготовката си за поредната си експедиция във високата планина.

вр.Камилата

Вместо Заключение
В планината има един ден - денят на мечтите ти, и има един миг - мигът на честта!
Планината ти дава възможността да изстрадаш и сбъднеш мечтата, а честта... честта си сам трябва да извоюваш!
Христо и Людмата останаха в планината,
ЗА ДА ИМА С КОГО ДА СЕ СРАВНЯВАМЕ ВЕЧНО!

Приятели, на 20 април – Вожда, Аз (Тедо) и Андрей ще отидем до втората тераса на Мальовица (където е паметната плоча на Людмата), за да си спомним, уважим и се поклоним пред подвига на алпинистите Христо Проданов и Людмил Янков.
Всеки, който иска да се присъедини – Туристическият център “Мальовица” 10.30 часа.

Нека си спомним за големите върхове и техните големи мъже!