Традиционен поход - Мальовица

Вече трета година в края на април организираме поход в района на Мальовица с цел символично отбелязване на годишнината от първото изкачване на Еверест от българин.

И тази година няма да изневерим на традицията. Предвид прогнозата за дъждовно време най-вероятно ще се ходи само до хижата, в най-добрия случай и до втора тераса, но едва ли ще може да се продължи нагоре.

Сборен пункт Учебен център Мальовица, събота, 24.04.2010 г. 9:00 ч.

Кунино, Карлуково и Реселец - 7-9 май

Ето и пълен план на екскурзията, който вече е обявена във Facebook.

Заминаване - 07.05.
Тръгване от София с експеса за Варна в 7:10. Прекачване на Мездра.
Пристигане в Кунино около 9:30 ч.
Преход през долината на каньона до неговото дъно (около 2 часа) и изкачване до платото над него (около 30 минути). По време на изкачването е единственото място за набавяне на вода. То се намира на около половин час от лагера ни. Пристигане на мястото на лагера около 12-13 ч. Мястото представлява скална ниша около 10 на 6 метра и около 4 метра височина, намираща се точно под ръба на каньона. Отворът е около 5/3 метра. Има втори отвор известен като терасата с размери около 2/2 метра и малък отвор на тавана изключително подходящ за комин. Пред нишата има малка полянка и разстояние от около 10 метра до основния отвес.
Настаняване и обяд. Време за почивка в най-горещите часове на деня. Привечер ще подновим запасите с вода и може да разгледаме няколко интересни скални образувания по платото. След това ще похапнем около лагерния огън и ще се сгушим в чувалите си.
На сутринта слизане по друга пътечка. Възможно е влизане в малка пещера в района. Слизането ще отнеме около 1:30 часа. Ще разгледаме и няколко други забележителности в района и или ще хванем влака в 16:00 или ако не ни се чака ще тръгнем пеша за Карлуково. Разстоянието е 5-6 км. и с влак се минава за 6 минути. Пеша ще е малко над час.
От гарата в Карлуково имаме около 1 час по асфалтов път до входа на пещерата Проходна. При пътуване с влак ще сме там около 17-17:30 ч. Възможно е след пристигането да се отиде до с. Карлуково, което е на около половин час и да се закупят някакви провизии, ако има нужда и намерим работещ магазин. Същото може да направим и в Кунино, но не разчитайте на асортимент. Разглеждане на пещерата, веречя и нощувка близо до изхода.
На сутринта тръгване рано, за да хванем влака за Реселец в 9:25.
Пристигане на спирка Реселец в 9:30. Ще се опитаме да намерим къде да оставим багажа по време на разходката. Обиколка на един пресъхнал и много красив каньон, след това, ако времето позволява и разходна до един красив 10-тина метров водопад.
Прибиране в София с влака в 16:10 с прекачване на Червен бряг и пристигане в София в 18:20, или с влака в 17:40 с прекачване на Мездра, който пристига в София в 20:10.

Необходима екипировка и вещи:
Спален чувал - и летен ще свърши работа
Шалте - за предпочитане двуслойно
Челник с резервни батерии
Храна за 2 дни
Съдове за вода с вместимост 1.5-2.0 литра
20 лв. за билети за влак

Срок за записване няма, но е добре да ме уведомите, за да знаем кого чакаме на гарата. Добре е групата да не надвишава 12 човека, че трудно ще се сместим първата вечер.

Краище - къде пък е това?

Някои от вас знаят, че от около месец съм почнал отново да кръстосвам баирите с цел опознаване на малко познатите и абсолютно не маркирани маршрути в планините на Краището, Завалско-Планската и Руйско-Верилската планински вериги.
Другата ми цел разбира се е изкачване на 34-те планински първенци намиращи се в България. За тези, които не знаят в България има 37 планини, но първенците на три от тях са извън територията на страната.
В периода участвах в екскурзии в планините Кобилска, Земенска, Чудинска, Еловишка, Пенкьовска и Ерулска, както и в една екскурзия в района на Реселец и Кунино, но за последната ще пиша отделно.

Кобилска планина
Малка планина разположена между Трекляно и ГКПП Отоманци, която в сръбска територия достига до Босилеград. Съвсем до скоро за най-висок неин връх се е считал Чардак (1312 м.), но преди 2 години не без помощта на наблюдателния екип на Радецки, грешката е поправена и сега най-високият й връх е Бели камък (1362 м.). Върхът може са се изкачи най-лесно от с. Сушица, като се ходи по голо и доста панорамно било.

Земенска планина
Разположена е в самия център на Българското Краище между Кобилска и Конявска планина. В източния й край се намира и Земенското дефиле с водопада Полска Скакавица. Най-високият връх на планината е Тичак (1295 м.). Ако обаче имате желание да го посетите, трябва да имате доста добри връзки в министерството на отбраната. Хубавото от това, че на върха има поделение обаче, е, че има и път. Та, ако много ви мързи, както нас ни мързеше него ден, можете спокойно да се качите до горе с кола. Ако ви се ходи може разбира се и да походите. Най-добре ще е да го направите от с. Добри дол.

Чудинска планина - снимки
"Е това пък къде е?", както казват почетето като чуят това чудно име. Чудинска планина е между ГКПП Гюешево и ГКПП Отоманци. Най-характерното за нея е, че там се намира най-западната точка на България, както и триграничната точка между България, Сърбия и Македония. Между другото двете точки се намират на 50 м. една от друга. Точно в този участък много ясно се вижда колко изкуствено е прекарана границата между България и Сърбия при отделянето на Западните покрайнини. От двете страни на границата се намират махали на едно и също село, между които все още съществува път в доста добро състояние и единственото, по което си личи, че си на границата, е един клон насред пътя и табелка "Държавна граница. Не преминавай." Най-високият връх на планината е Арамлия (1496 м.). Има хубава гледка към сръбските върхове, но почти никаква към българските. Тази екскурзия определено си заслужава.

Еловишка планина - снимки от 1 до 21
Една от най-малките и най-обрасли планини разположена северната част на Краището. По целия маршрут към върха й Плоча (1329 м.) има само едно място, откъдето можеш да видиш някаква гледка. От триангулачната точка на върха имаш видимост, в която и да е посока не повече от 10-15 м.

Пенкьовска планина - снимки от 22 до 70
Едно уникално било в самия център на Краището. По протежение на 20-те километра било има 10-тина върха с много малки седловини между тях. До момента е правен един опит за преминаване на цялото било, който е завършил неуспешно, като за 12 часа са преминати 13 киломента от билото. Основната причина за толкова бавната скорост на придвижване е характерната растителност, изключително благодатна за непопулярния сред хората, но доста популярен сред туристите (особено в нашата група след миналогодишното слизане към Мелник) спорт "Трънинг". За щастие добрите познания на водача ни за планината ни позволи да преминем маршрута към Конски връх (1187 м.) без среща с въпросните драскащи растения.

Ерулска планина - снимки от 85 до 128
Една от по-големите планини, разположена в северната част на Краището. Откритият й Големи връх (1481 м.) е изключително панорамен. Единствения първенец от Краището, който не се вижда от нея е Връшник на Лисец. За сметка на това се виждат Руй, Ездемирска, Парамунска, Любаш, Черна гора, Завалска и Вискяр планина, а в далечината дори и Витоша. При хубаво време се виджа и Осогово.

Какво предстои - ако желаете може и вие да се включите:
1-2 май - Кървав камък и Милевска планина
Двете най-високи планини от Краището. И двата най-високи върха са гранични. Спане на палатки. Записване до 25.04., заради необходимостта от гранично разрешително.

4-5 май - Любаш, Вискар, Завалска и Парамунска планина
По 2 планини от двете вериги. Любаш е известен като Трънския Килиманджаро, имаше и някакъв връх известен като Трънския Матерхорн. Върховете не са високи, но наистина са доста стръмни и изкачването ще интересно. Спане на палатки. Записване до 03.05.

Ще се радвам и други да се включат в походите на бюро Радецки.