Планинско бягане Боровец - Мусала

Докато ние се моткахме и хапвахме боровинки между Чакъра и Заврачица, нашата бързоходна машина Тони участваше в състезание за най-бързо изкачване на Мусала.
Това което знаех предварително беше, че контролното време за стигане до х. Мусала е 2 часа и бях казал, че е невъзможно, но Тони доказа, че може много повече, защото стигна до там за 1:35 часа, като по неговите думи е изгубил поне 10 минути в лутане.
В крайна сметка, върхът беше изкачен от Тони за 2:25 часа, като с това си постижение той спечели 2 медала - бронзов в групата под 18 г. и златен при аматьорите.
Поздравления и пожелание за още по-големи успехи.

Мусала - 2-3 август - отчет

Изкарахме една прекрасна екскурзия.

След неколкократна промяна в състава на групата в последния момент, в крайна сметка се събрахме 16 човека. В 7.30 всички бяхме на линия до кино Изток, натоварихме се на буса и точно в 9.00 пристигнахме в Боровец.
В 9.20 12 от нас вече загряваха по пистата над х. Рила, а 4-ма решиха, че е по-добре да наберат малко височина с лифта. Около 11.30 се събрахме на х. Чакър войвода. Хижарите са различни в сравнение с преди 6 години, но условията са си същите (мизерни).
От там продължихме покрай двореца Саръгьол и над х. Марица, хапнахме по пътя, пасящото братство опасе няколко храста с боровинки и в крайна сметка между 14.30 и 15.30 всички стигнахме до целта - х. Заврачица. По пътя едни мотористи ни обгазиха леко, а после на хижата се наложи да изчакаме хижаря да ги нахрани, преди да ни настани, но прекрасното време и още по-хубавата гледка запазиха настроението ни добро. Врътнахме няколко игри на карти (с Джими отново доказахме, че си заслужаваме титлата от преди 2 години), вечеряхме, направихме малко снимки на звездното небе с апарата на Ивчо и си легнахме.
На другата сутрин трябваше да станем рано, за да успеем да минем през Мусала и да слезем до Боровец, че даже и да се приберем в София. В 7 часа събудих групата и в 8.15 вече катерехме към Мусала. За тези, които не знаят, маршрута Заврачица - Мусала е най-панорамния вариант за изкачване. Минахме през двуглавия връх Манчо, където си направихме доста снимки, след това изкачихме и Маришки чал, подсякохме двата Близнака и след кратка почивка в подножието на Мусала поехме по дългия баир нагоре. Първите (Ачо и Иво) бяха на върха някъде към 12, а последните към 13. Кратка почивка, 1-2 чая, няколко снимки и групата пое надолу.
Около 15 часа бяхме на хижата, хапнахме и се разделихме на две - 5 човека към лифта, а останалите по пътеката. След едно доста експресно слизане в 18.00 часа бяхме пред х. Самоков в Боровец и даже се наложи да си почакаме бусчето 5-10 минути.
През двата дни почти не видяхме облаче на небето, някои поизгоряха доста, други по-малко, но всички си изкарахме страхотно.