Имаме нужда от върхове!

Имаме нужда да се изкачваме, за да открием във високото това, което не ни дават долините! Имаме нужда да се изкачваме, за да се завръщаме, узнали отново цената на скъпите ни неща!
На 20 април 1984г. Проданов стъпи на Еверест. Изкачи се сам и сам остана в ледената прегръдка на Хималаите. Хималаите са далеч, Рила обаче е близо, а духът на планината е един и същ, без значение от достигнатата кота. На 20 април, 24 години по-късно, трима приятели се върнахме в планината. Там сред тишината на застиналите сенки на отвесните зъбери да си поиграем на криеница с лавините, за да си спомним за Христо, за Людмата – за подвига, амбицията, силата; за човечността... Думите ни бяха излишни... Застанахме тихо до паметните плочи върху голямата морена, погледнахме плахо към Камилата и сведохме очи за миг... Вдигнахме наздравица с топъл чай в памет на всички оставили телата си и разтворили душите си в планината.
Всеки сам определя цената, която да заплати за своите мечти. Христо – и възхваляван, и критикуван, бе първият българин дръзнал да се изправи срещу световния планински първенец. Дали загина, защото бе слаб, защото се бе предал или загина с усмивка, щастлив? Няма и смисъл да се питаме - той просто сбъдна мечтата си. В нощта на 20-ти април Людмата също направи своя избор - загърбвайки завинаги Еверест.
На 20 април Вожда, Андро и Аз (Тедо) се качихме до втора тераса на Мальовица. На апела ми да си спомним за Христо и Людмата на учебен център Мальовица “изненадващо” нямаше никой желаещ да се катери с нас. Жалко, но факт! Тръгнахме в уречения час в ясно и слънчево време. Трудно е да преценя дали имаше повече сняг или вода; за около 2 часа стигнахме до хижа Мальовица. След кратка почивка тръгнахме нагоре към втората тераса. Снежната покривка бе с дебелена около 1,30 м. Снегът - мокър и тежък. По околните улеи личаха падовете на скоро стоварили се лавини (внушителна бе една от лавините, зависнала само на няколко десетки метра над хижата). В това изкачване нашият Вожд получи своето ново, зимно, прозвище – "Ходещият по снега". Не зная каква бе тайната (може би Влади знаеше къде са камъните под снега), но той се движеше с привидна лекота по снега, докато аз и Андро (особено аз) се борехме неистово с пропадания на почти всяка крачка. Стигнахме до голямата скала, на която са паметните плочи на загиналите алпинисти, поклонихме се и седнахме на една уютна и най-вече суха скала, стърчаща от снега. Направихме си по чаша чай, вдигнаме наздравица за духовете на планината и с пожелания за дълголетни общи катерения изпихме живителната течност. Голямо удоволствие е да пийнеш топъл чай, докато си вир вода, а мускулите ти вече са се сковали от умора. След още малко препичане на слънце (благодарение на което сега лицата ни са наситено червено оцветени), започнахме спускането си по обратния път. На хижата последва поредната слънчева баня (която ни доизгори лицата) и след едно много мокро, но забавно спускане скоро бяхме на изходния пункт, от където бяхме тръгнали сутринта.
В заключение ще кажа само, че това изкачване беше едно великолепно изживяване, един съвършено интимен момент между нас и планината. Върхът бе прекалено далече за нас този ден, но въпреки че не се качихме на него се върнахме удоволетворени с широки усмивки, изгорели лица и изпълнени с емоции души.

Поклон пред паметта на загиналите в планината, наздраве за живите - вървящи в техните стъпки към поредния връх. А върховете имат много имена, за Проданов – това бе Еверест, за Людмата – върхът е с името Човечност!

Беласица - 03-06 май

Ето и малко информация за похода до Беласица, за който повечето от вас вече са чули по нещо.
Заминаване от София за Петрич на 03.05. с автобус от Централна автогара в 12 ч., пристигане в Петрич около 15 ч., настаняване в хотел, който ще уточня допълнително. Разглеждане на града и околностите, според възможностите.
На 04.05. - поход около резервата Конгур и изкачване на вр. Конгур (1951 м.) - около 8 часа, спане в хотел в Петрич.
На 05.05. - изкачване на вр. Радомир (2059 м.) - най-високия в Беласица - слизане в с. Самуилово - около 9 часа, спане в частно хотелче.
На 06.05. - изкачване на вр. Тумба (1880 м.) - граничната точка между България, Гърция и Македония и слизане обратно - около 8 часа. Прибиране към София с последния автобус - 17 ч.

Тази програма е проектна и в зависимост от това, което проуча като цени на хотели може да търпи известна промяна. Засега мога да кажа само, че транспорта е 30 лв., а до събота ще уточня местата на нощувка и цените в тях.

Най-важното, заради което избързах да публикувам преди окончателното уточняване на нещата е, че в разговор с гранична полиция от там ми казаха, че е необходимо да се пусне молба с маршрут и точен списък на групата. За това определям срок за записване до понеделник 21.04 вечерта, като всеки желаещ да участва трябва да ми изпрати:
- трите имена
- ЕГН
- номер, дата и място на издаване на л.к.

Няма да има проблеми с участниците под 18 навършени години.
Задължително трябва да си носите документите за самоличност с вас по време на пътуването.

Редакция 1 - 29.04.08 г. - 22:50
Часът на тръгване на групата се променя на 6:40 сутринта, автобуса за Петрич от Централна автогара - идеята е да походим още първия ден, а последния да остане за разходки в долината.
Предвид, че групата, която ще пътува тогава е само 7 човека (максимум), мисля да ги прослушам още утре по телефона и да купя предварително билети, за да не стане като последния опит за пътуване до Банско, когато се наложи да чакаме следващия рейс. Просто сега следващия не е след 1 час, а след 5,40 часа.
Първата нощувка ще е на х. Беласица, а другите две най-вероятно в с. Самуилово (още не съм се чул с тях).
Имаме разрешение от граничарите, но са ми го изпратили по пощата и се надявам утре да пристигне. Хубавото е, че до Петрич също е изпратено копие, надявам се за там да пътува по служебна поща и надеждността да е по-висока.

Редакция 2 - 02.05.08 г. - 12:00
Параметрите са окончателно уточнени.
Среща 6.20 - Централна автогара София - пътуваме с автобуса за Петрич в 6.40. Билетите са купени.
Първи ден - обиколка на резерват Конгур.
Първа нощувка на х. Конгур (само там имаше места), малко по-мизерна е, но пък пестиме 1 час слизане на първия ден и 1.30 ч. качване на втория ден.
Втори ден - изкачване на вр. Радомир и слизане през Железни врата в с.Самуилово.
Другите 2 нощувки са с предварителна уговорка за туристическата спалня в Петрич, защото в момента не мога да намеря връзка с хотела в с. Самуилово.
Ако се оправим на време, тези, които искаха да се прибират по-рано към София ще успеят да го направят още на 4-ти вечерта, т.е. да спестят една нощувка.
Трети ден - изкачване на връх Тумба през с. Скрът и слизане в с. Ключ.
Четвърти ден - посещение на обекти в долината - Самуилова крепост, Рупите и други.

Еверест е за големите мъже, за мъжете знаещи цената на мечтата!

Април е и пролетта вече упорито топи на върхове снежните шапки в нашите си планини, ... а там, във високото, се подготвят големите експедиции – скоро ще е май, месецът, през който Еверест допуска хората до себе си в пореден дързък опит да подчинят на волята си неподчинимото... През април планината прибра при себе си двама добри алпинисти, мъже с големи бради, широки усмивки и топли сърца... Първо Хималаите приютиха Христо Проданов, а няколко години след това Рила прегърна завинаги Людмил Янков. Единият – стъпи на върха на света и остави там духа си. Другият – загърбил мечтата да изкачи Еверест, се върна по-голям от върха!

вр. Еверест (8848 м.)

Малко история, статистика и факти:

“За другите не знам, но аз ще се кача.” – отговорът на Христо на журналистически въпрос, дни преди да замине за Хималаите.

За българска експедиция на Еверест се заговорва веднага след учредяването на Българския планинарски клуб на 19 ноември 1929 г. Но едва през 1984 г. българи влизат в схватка с него като България е едва 19-тата страна, която изпраща свои представители на “Третия полюс”.

Българската Хималайска експедиция през 1984г. е в състав:

Аврам Аврамов – водач, д-р Стайко Кулаксъзов – лекар на групата и алпинистите: Христо Проданов, Стефан Калоянов, Методи Савов, Милан Огнянов, Димитър Бърдарев, Слави Дерменджиев, Трифон Джамбазов, Кънчо Долапчиев, Кирил Досков, Тодор Григоров, Любомир Илиев, Георги Имов, Костас Канидис, Запрян Хорозов, Николай Петков, Стамен Станимиров, Динко Томов, Петко Тотев, Иван Вълчев, Дойчин Василев, Людмил Янков.

След около месец подготовка идва време за изкачване на върха.

Аврам Аврамов предлага в първата атакуваща върха свръзка да бъдат Христо Проданов и Иван Вълчев. Христо не приема това решение и водачът на групата дава съгласието си Христо да катери само с шерпа си. Проданов е бил резервиран към кислородната апаратура. Вече е правил няколко изкачвания без кислород и със съгласието на доктора на експедицията е решено да направи опит за изкачване без кислород. Друг от членовете на експедицията не предявява искане за катерене над 8000м. без кислород. Заедно с Христо ще се катери шерпът Джоуaнг Ринджи – също без кислород. На 19 април Христо и Ринджи изграждат “Лагер 5” на 8120 м. и нощуват в него. Над лагера още не се е качвал никой, маршрутът не е обработен и осигурен на определени места с парапети. Това намалява шансовете за успех. При успех на Еверест Христо и Ринджи трябва да се върнат по кулоара Хорнбайн. Той извежда на няколко десетки метра над лагер 4.

20 април 1984 г.
В 2.30 ч. радистът на експедицията от базовия лагер събужда Христо и Ринджи.
В 5.45 ч. Христо съобщава, че тръгват към върха.
В 9 ч. Христо съобщава, че Ринджи не е в състояние да продължи, и че ще се изкачи нагоре сам. От този момент нататък цели 7 часа радиостанцията на Христо мълчи.
18.15 ч.: Комутаторът изпуква...“Аз съм на върха – Христо!”

Със стъпването си на върха Христо вече пише история.
Христо Проданов извършва първото изкачване на първенеца на планетата през април; Той е първият човек изкачил се по западния ръб на Еверест без кислороден апарат; Той е алпинистът изминал най-голямата денивелация за един ден към върха; Той е четвъртият човек, изкачил се сам на Еверест…
Но върхът е достигнат много късно, а Христо стои на него цели 33 минути.
18.48 ч. “Взех малко парченце от знамето. Започвам слизането.”
21.10 ч. ”Стъмни се вече, стана много късно. Не искам да рискувам и ще търся място да нощувам.”

21 април 1984 г.
10.24ч. “Аз... тук… над големия сив купен…” Проданов е вече трето денонощие без кислород над 8000м. Той не е тръгнал по кулоара Хорнбайн като предварително е планирано слизането му, а е избрал отново пътя по Западния гребен – най-опасния! Първият изкачил се по него без кислород, бе избрал да бъде и първият който е слязъл по него! По това време от “Лагер 4” към Христо вече са тръгнали Людмил Янков, Трифон Джамбазов и шерпът Ринджи. В същото време групата на Иван Вълчев се движи между лагер 3 и лагер 4. Иван остава багажа си и рязко щурмува нагоре. Ринджи и Джамбазов изостават – Людмил продължава да се изкачва...
19.45ч. – за последен път чуват радиостанцията на Христо. Метеорологичните условия се влошават!
В този ден, в този миг, всеки от алпинистите е изправен пред жестока дилема – да излезе да помогне, но да изгуби шансът си да атакува върха или да остане в палатката и да слуша как Христо потъва в мечтата си...
Най-близо до Христо Проданов на 21 април 1984 г. достига алпинистът Людмил Янков. Оставил раницата си Людмил трескаво се изкачва... търси следи, намира раницата му..., но Христо го няма ..., катери Жълтия пояс, но нощта вече го е настигнала... Там, сам, без екипировка – нощува на открито на около 8500м. Людмата (както го наричат приятелите му) никога няма да се качи на Еверест, но с подвигът си, в непрогледният мрак на убийствената височина, върху каменно-ледения купол на Еверест, завинаги ще остане по-голям от него!

На 1.05. времето е слънчево. Лагери 4 и 5 са разрушени, но алпинистите ги издигат отново.
На 8.05. Методи Савов и Иван Вълчев тръгват с кислородни бутилки от “Лагер 5” да изкачват върха. Достигат го (60-то поред изкачване) и стоят на него 23 минути. Слизат по Югоизточния гребен. След 2 часа, на 8700 м, решават да си направят бивак.
На 9.05. Кирил Досков и Николай Петков тръгват също от “Лагер 5” и за рекордното време 7 часа и 38 минути са на върха (62-ро поред изкачване). Слизат по Югоизточния гребен. Срещат се със Савов и Вълчев и заедно продължават надолу. Така четирима българи извършват втори траверс на Еверест по Западния гребен и надолу по Югоизточния.

“Еверест`84” – Христо Проданов, Методи Савов, Иван Вълчев, Кирил Досков и Николай Петков увенчават усилията на 24-членния екип по един от най-трудните алпийски маршрути в света. След словенците, които правят премиерата, и българите никой не е успявал по “Жестокия път”. Христо Проданов е 13-тия човек, който стига до Еверест без кислород и нарежда България на седмо място сред страните, чиито представители са постигали това. До края на 2007 2436 души са поглеждали света от 8848 м. Те са автори на 3679 изкачвания като само за последните 4 години броят им се е удвоил.
По случай 20 годишнината от първото българско изкачване на Еверест, през 2004г. бе организирана втора национална експедиция до Еверест. И този път планината прибра българин, и този път пак бе Христо. Христо Христов изкачи върха без кислород и... загина по време на слизане. В паралелна частна експедиция загина и племенничката на Христо Проданов – Мариана Масларова.

Христо Проданов

Човек-искра ведно с мечтата!

Роден е на 24 февруари 1943 г. в Карлово.
Майстор на спорта е от 1967 г., заслужил майстор – от 1969 г. Носител е на четири държавни отличия.
От първия си брак има син Иван, който известно време следва пътя на баща си, а от вторият дъщеря Силвия.

Най-важните постижения на Христо Проданов
Осемхилядници:
Лхотце (8516 м) – 30 април 1981 г., соло, без кислород.
Еверест (8848 м) – 20 април 1984 г., соло без кислород.
Седемхилядници
Пик Ленин (пик Кауфман) – 7134м. – 5 пъти;
Пик Комунизъм (пик Гармо) – 7495 м. – 2 пъти;
Пик Корженевска (7105 м) – 4 пъти;
Ношак (7492 м)
Алпите
Матерхорн (4471 м);
Гранд Жорас (4208 м);
Пти Дрю (3733 м);
Монблан (4807 м)

Людмил Янков

поетът-алпинист или алпинистът-поет, човекът който заедно с въжето в раницата си носеше и чувствата!

Роден е на 11.08.1953 г. в Перник.

Поет и публицист. Носител на престижни държавни отличия. Публикува свои стихове във в.”Литературен фронт, в.”Пулс”, в.”Труд” През 1987г. получава награда за публицистика. 1988г. е лауреат за книгата си “Мечта отвъд долините” След смъртта му са издадени стихосбирката “Гранитна вода” и публицистичната му книга “Стената”.

Най-важните постижения на Людмил Янков:

- 1982г. изкачва северната стена на Матерхорн,
- 1983г. изкачва Айгер.
- в Памир изкачва върховете Ленин, Комунизъм и Корженевска.
- изкачвания вр. Гросглокнер, вр. Чивета, вр. Чима Овест, връх Чима Пиколисима, вр. Мармолада, вр. Елбрус (от където прави първото българско спускане със ски!)
Участник е в експедициите “Лхотце`81” и “Еверест`84”.
На Еверест Людмата преодолява денивелация от 1330 м. (от кота 7170 до 8500м.) в опит да помогне на приятеля си Христо Проданов. Оцелява без екипировка на 8500м. и завинаги се сбогува с мечтата си да изкачи най-високият!
Героят от Еверест, загива нелепо на 17.04.1988г. под връх Камилата в Рила по време на подготовката си за поредната си експедиция във високата планина.

вр.Камилата

Вместо Заключение
В планината има един ден - денят на мечтите ти, и има един миг - мигът на честта!
Планината ти дава възможността да изстрадаш и сбъднеш мечтата, а честта... честта си сам трябва да извоюваш!
Христо и Людмата останаха в планината,
ЗА ДА ИМА С КОГО ДА СЕ СРАВНЯВАМЕ ВЕЧНО!

Приятели, на 20 април – Вожда, Аз (Тедо) и Андрей ще отидем до втората тераса на Мальовица (където е паметната плоча на Людмата), за да си спомним, уважим и се поклоним пред подвига на алпинистите Христо Проданов и Людмил Янков.
Всеки, който иска да се присъедини – Туристическият център “Мальовица” 10.30 часа.

Нека си спомним за големите върхове и техните големи мъже!