Е най-сетне намерих малко време да попиша и да разкажа какво се случи на Мусала.
На изходния пункт се събрахме общо 18 човека, двама трябваше да дойдат по-късно с лек автомобил направо в Боровец. Метнахме се на маршрутките и за има няма час се придвижихме до двореца Царска Бистрица. Шофьорчетата определено бяха доста луди, защото на правата преди Самоков пердашеха със 130.
Стоварварихме се от бусовете и компанията от втория ни изненада с решение да се качват с лифта. Петминутка на пейките и се разделяме 7 човека към лифта и 11 по долината нагоре. След около 30 мин. ходене един от седмицата звънна с прекрасната информация, че лифта бил в профилактика. Наложи се да спрем и да ги изчакаме. За да не замръзнем съвсем направихме изчакването на няколко почивки с бавно ходене между тях. След още час лифтаджиите бяха при нас и продължихме нагоре.
Малко над Велчовото мостче ни настигна камионче, каращо ламарина за покрива на новата хижа, която след около 20 години застой отново се строи (интересно, кой ли борец си я е купил и е започнал работа по съществуващата конструкция без никакво изследване за годност). Десет маймуни накацаха по него, някои вътре, други отсрани, още 4 си дадоха раниците и така продължихме нагоре. След около час бяхме на хижата.
И изведнъж времето се промени коренно. На качване почти през цялото време се движехме в мъгла, а на хижата ни посрещна ярко слънце. Хапнахме и се размазахме, въобще не ни се продължаваше нагоре. Чухме се с другите двама кандидат лифтаджии и се оказа, че вече са напреднали нагоре и ще дойдат до около час. Естествено решихме, че може да си починем малко и да ги изчакаме, намятахме се по маси и пейки и заспахме. По някое време Ачо не издържа и реши да ходи да си вземе малко сняг от отсрещния баир. След 10 мин. ми се обади, че е тръгнал към Свинкса (луд човек). След малко дойдоха и последните двама, та се наложи да го върна малко преди да е стигнал до билото.
Най-сетне към 15.30 тръгнахме към заслона. Изкачихме се за около час. Бях запазил горе всичките свободни места към четвъртък вечер - 15 , с ясното съзнание, че ще се гъчкаме, но иначе какво да направя, да връщам желаещи ли? Величка нещо като чели се притесни леко, но видя че за нас не е проблем и се успокои, даже и доволна беше. Не всеки ден е 5 нощувки на кяр, при това без излишни спорове. Времето беше все още приятно и решихме да се изкачим до върха и да останем за залеза - изключителна красота. После се организирахме за едно бързо слизане и бяхме в заслона преди да се е стъмнило напълно.
Направихме едно приятно купонче с доста ядене и малко пиене и към 23 почнахме да се ориентираме по леглата. Интересно защо обаче, на някои не им се спеше и се качиха в спалното чак към 1, че даже си продължиха лафа горе, а Ивчо дори си устроил и хапване, както разбрах на сутринта.
Събудих групата преди 7.30 (до 8 часа спалното трябва да е освободено, както пише на входа му), слезнахме да закусваме и почнахме да обсъждаме вариантите за слизане. Предложенията бяха 3 - по обратния път; до х. Мусала и от там през х. Чакър Войвода; през Маричини езера, покрай хижата и по пътя през Черната скала. Проведохме гласуване с резултат 4 по обратния път, 8 през езерата и 8 въздържали се. Реших да разделя групата на 2 като оставя Жени да води групата по обратния път. Изведнъж се оказа, че почти всички въздържали се ги гони мързела и се върнаха обратно, та в крайна сметка за нагоре останахме 9 човека.
За това какво е ставало с тях по обратния път може да разкаже някой в коментар, ако му се занимава. Аз не съм бил и не искам да преразказвам. Разбрах само, че никой не е излезнал на правилното място в Боровец, но важното е, че изгубени няма.
Ние деветимата с огромното желание за ходене се понесохме към върха, кратка почивка и слизане покрай паметника на Георги Стоименов и надолу към долината на Маричини. За разлика от спомените ми отпреди 5 години, този път не се наложи да газим до коленете в кал и беше супер готино. Към 12.30 бяхме на х. Марица. Кратка обедна почивка и започнахме гадната част от маршрута - път, гаден път и още по-гаден път. Добре че преди Черната скала има малко изкачване за разнообразие. Стигнахме в Боровец към 17, при положение, че целта ни беше 16, а не сме се мотали по пътя изобщо, само най-необходимите почивки. Добре че шофьорите бяха свестни хора и не се заяждаха с нас, даже казаха, че им е било приятно да си поседят един час на чист въздух. Към 18 си бяхме в София и кой от къде е.
Този път не ми се получи много добре разказа, но какво да се прави, не всеки път му идва на човек музата. Ще се радвам да видя и вашите коментари за похода. Не е необходима регистрация, за да пишете коментари.
На изходния пункт се събрахме общо 18 човека, двама трябваше да дойдат по-късно с лек автомобил направо в Боровец. Метнахме се на маршрутките и за има няма час се придвижихме до двореца Царска Бистрица. Шофьорчетата определено бяха доста луди, защото на правата преди Самоков пердашеха със 130.
Стоварварихме се от бусовете и компанията от втория ни изненада с решение да се качват с лифта. Петминутка на пейките и се разделяме 7 човека към лифта и 11 по долината нагоре. След около 30 мин. ходене един от седмицата звънна с прекрасната информация, че лифта бил в профилактика. Наложи се да спрем и да ги изчакаме. За да не замръзнем съвсем направихме изчакването на няколко почивки с бавно ходене между тях. След още час лифтаджиите бяха при нас и продължихме нагоре.
Малко над Велчовото мостче ни настигна камионче, каращо ламарина за покрива на новата хижа, която след около 20 години застой отново се строи (интересно, кой ли борец си я е купил и е започнал работа по съществуващата конструкция без никакво изследване за годност). Десет маймуни накацаха по него, някои вътре, други отсрани, още 4 си дадоха раниците и така продължихме нагоре. След около час бяхме на хижата.
И изведнъж времето се промени коренно. На качване почти през цялото време се движехме в мъгла, а на хижата ни посрещна ярко слънце. Хапнахме и се размазахме, въобще не ни се продължаваше нагоре. Чухме се с другите двама кандидат лифтаджии и се оказа, че вече са напреднали нагоре и ще дойдат до около час. Естествено решихме, че може да си починем малко и да ги изчакаме, намятахме се по маси и пейки и заспахме. По някое време Ачо не издържа и реши да ходи да си вземе малко сняг от отсрещния баир. След 10 мин. ми се обади, че е тръгнал към Свинкса (луд човек). След малко дойдоха и последните двама, та се наложи да го върна малко преди да е стигнал до билото.
Най-сетне към 15.30 тръгнахме към заслона. Изкачихме се за около час. Бях запазил горе всичките свободни места към четвъртък вечер - 15 , с ясното съзнание, че ще се гъчкаме, но иначе какво да направя, да връщам желаещи ли? Величка нещо като чели се притесни леко, но видя че за нас не е проблем и се успокои, даже и доволна беше. Не всеки ден е 5 нощувки на кяр, при това без излишни спорове. Времето беше все още приятно и решихме да се изкачим до върха и да останем за залеза - изключителна красота. После се организирахме за едно бързо слизане и бяхме в заслона преди да се е стъмнило напълно.
Направихме едно приятно купонче с доста ядене и малко пиене и към 23 почнахме да се ориентираме по леглата. Интересно защо обаче, на някои не им се спеше и се качиха в спалното чак към 1, че даже си продължиха лафа горе, а Ивчо дори си устроил и хапване, както разбрах на сутринта.
Събудих групата преди 7.30 (до 8 часа спалното трябва да е освободено, както пише на входа му), слезнахме да закусваме и почнахме да обсъждаме вариантите за слизане. Предложенията бяха 3 - по обратния път; до х. Мусала и от там през х. Чакър Войвода; през Маричини езера, покрай хижата и по пътя през Черната скала. Проведохме гласуване с резултат 4 по обратния път, 8 през езерата и 8 въздържали се. Реших да разделя групата на 2 като оставя Жени да води групата по обратния път. Изведнъж се оказа, че почти всички въздържали се ги гони мързела и се върнаха обратно, та в крайна сметка за нагоре останахме 9 човека.
За това какво е ставало с тях по обратния път може да разкаже някой в коментар, ако му се занимава. Аз не съм бил и не искам да преразказвам. Разбрах само, че никой не е излезнал на правилното място в Боровец, но важното е, че изгубени няма.
Ние деветимата с огромното желание за ходене се понесохме към върха, кратка почивка и слизане покрай паметника на Георги Стоименов и надолу към долината на Маричини. За разлика от спомените ми отпреди 5 години, този път не се наложи да газим до коленете в кал и беше супер готино. Към 12.30 бяхме на х. Марица. Кратка обедна почивка и започнахме гадната част от маршрута - път, гаден път и още по-гаден път. Добре че преди Черната скала има малко изкачване за разнообразие. Стигнахме в Боровец към 17, при положение, че целта ни беше 16, а не сме се мотали по пътя изобщо, само най-необходимите почивки. Добре че шофьорите бяха свестни хора и не се заяждаха с нас, даже казаха, че им е било приятно да си поседят един час на чист въздух. Към 18 си бяхме в София и кой от къде е.
Този път не ми се получи много добре разказа, но какво да се прави, не всеки път му идва на човек музата. Ще се радвам да видя и вашите коментари за похода. Не е необходима регистрация, за да пишете коментари.
