tag:blogger.com,1999:blog-239905112024-02-28T16:04:14.376+02:00ПланинаритеЛюбители планинари, някои УЖ квалифицирани водачи, но ако не обичате да се губите, по-добре не тръгвайте с нас.ВОЖДАhttp://www.blogger.com/profile/06730484550212436428noreply@blogger.comBlogger49125tag:blogger.com,1999:blog-23990511.post-32393015567615967982012-05-18T23:33:00.001+03:002012-06-30T19:55:11.593+03:00Екскурзионно летуване 2012 - Рила и Пирин<div style="text-align: justify;">
Привет банда. От доста време съм обещал описание на маршрута за тази година, та ето го и него.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 140%;"><span style="font-weight: bold;">Вариант: <span style="color: #000099;">Рила-Пирин</span></span></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 120%;"><span style="font-weight: bold;">Дата на заминаване: <span style="color: #000099;">21.07.2012 г.</span></span></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 120%;"><span style="font-weight: bold;">Дата на връщане: <span style="color: #000099;">29.07.2012 г.</span></span></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 120%;"><span style="font-weight: bold;">Цена: <span style="color: #000099;">315 лв.</span></span></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 120%;"><span style="font-weight: bold;">Срок за записване и плащане: <span style="color: #000099;">09.07.2012 г.</span></span></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-weight: bold;">Цената включва:</span> 8 нощувки, 8 закуски, 6 обяда, 6 вечери, планински водач (Вожда) и застраховки.</div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-weight: bold;">Цената не включва:</span> част от храненията съгласно описанието на маршрута, трансфер до изходния пункт, междинни трансфери и на прибиране.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 140%;"><span style="font-weight: bold;">Вариант: <span style="color: #000099;">Рила</span></span></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 120%;"><span style="font-weight: bold;">Дата на заминаване: <span style="color: #000099;">21.07.2012 г.</span></span></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 120%;"><span style="font-weight: bold;">Дата на връщане: <span style="color: #000099;">24.07.2012 г.</span></span></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 120%;"><span style="font-weight: bold;">Цена: <span style="color: #000099;">120 лв.</span></span></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 120%;"><span style="font-weight: bold;">Срок за записване и плащане: <span style="color: #000099;">09.07.2012 г.</span></span></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-weight: bold;">Цената включва:</span> 3 нощувки, 3 закуски, 2 обяда, 2 вечери, планински водач (Вожда) и застраховки.</div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-weight: bold;">Цената не включва:</span> част от храненията съгласно описанието на маршрута, трансфер до изходния пункт и на прибиране.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 140%;"><span style="font-weight: bold;">Вариант: <span style="color: #000099;">Пирин</span></span></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 120%;"><span style="font-weight: bold;">Дата на заминаване: <span style="color: #000099;">24.07.2012 г.</span></span></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 120%;"><span style="font-weight: bold;">Дата на връщане: <span style="color: #000099;">29.07.2012 г.</span></span></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 120%;"><span style="font-weight: bold;">Цена: </span></span><span style="font-size: 120%;"><span style="font-weight: bold;"><span style="color: #000099;">195 лв.</span></span></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 120%;"><span style="font-weight: bold;">Срок за записване и плащане: <span style="color: #000099;">09.07.2012 г.</span></span></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-weight: bold;">Цената включва:</span> 5 нощувки, 5 закуски, 4 обяда, 4 вечери, планински водач (Вожда) и застраховки.</div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-weight: bold;">Цената не включва:</span> част от храненията съгласно описанието на маршрута, трансфер до изходния пункт и на прибиране.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="color: #274e13; text-align: justify;">
<b><span style="font-size: large;">Описание на маршрута: </span></b></div>
<div style="text-align: justify;">
<b>Ден 1</b></div>
<div style="text-align: justify;">
Сборен пункт - София, Автогара Запад (Овча Купел), 10:00 ч. Трансфер с обществен транспорт до Рилски манастир или самостоятелно пристигане на Рилски манастир до 13:00 ч. Свободно време за разгледждане на манастира и/или обяд на свободна консумация. Начало на услугите. Пешеходен преход около 5 часа през Кирилова поляна до х. Рибни езера. По време на прехода се откриват страхотни гледки към върховете от Мальовишкия дял и моите любими улеи - Синия, Дяволския и Белия.</div>
<div style="text-align: justify;">
Настаняване в хижата и вечеря. Възможност за разходка на челници до Смрадливото езеро (около 1:30 ч.). Нощувка.</div>
<div style="text-align: justify;">
<b>Ден 2</b></div>
<div style="text-align: justify;">
Ранно ставане. Закуска и взимане на сух пакет за обяд.</div>
<div style="text-align: justify;">
Пешеходен преход около 7 часа през Павлев връх (Рилското конче), Черна поляна и Ангелов връх до х. Македония.</div>
<div style="text-align: justify;">
Настаняване в хижата. Свободно време. Вечеря и Нощувка.</div>
<div style="text-align: justify;">
<b>Ден 3</b></div>
<div style="text-align: justify;">
Закуска.</div>
<div style="text-align: justify;">
Пешеходен преход около 4 часа до с. Добърско. Време за разглеждане на историческата църква в селото.</div>
<div style="text-align: justify;">
Пешеходен преход около 1 час или трансфер с обществен транспорт при наличие на подходящ до с. Горно Драглище.</div>
<div style="text-align: justify;">
Настаняване в къща за гости и обяд. Свободно време за разглеждане на района или почивка. Вечеря на свободна консумация. Нощувка.</div>
<div style="text-align: justify;">
<b>Ден 4</b></div>
<div style="text-align: justify;">
Закуска. Трансфер с обществен или специален транспорт до Разлог.</div>
<div style="text-align: justify;">
Край на услугите по маршрутът във Вариант Рила. Самостоятелно отпътуване.</div>
<div style="text-align: justify;">
Участниците по маршрутът във Вариант Пирин трябва да пристигнат на изходния пункт автогара Разлог до 12 ч. Начало на услугите.</div>
<div style="text-align: justify;">
Участниците в пълния маршрут ще разполагат имат свободно време за разходка в Разлог и обяд на свободна консумация.</div>
<div style="text-align: justify;">
При възможност транфер до местността Беталовото или пешеходен преход около 1 час до същата. Пешеходен преход около 3:30 ч. до х. Яворов.</div>
<div style="text-align: justify;">
Настаняване в хижата. Вечеря и нощувка.</div>
<div style="text-align: justify;">
<b>Ден 5</b></div>
<div style="text-align: justify;">
Много ранно ставане. Закуска и взимане на сух пакет.</div>
<div style="text-align: justify;">
Пешеходен преход 10-12 часа през Разложки суходол, Баюви дупки, Кончето, Кутелите и Казаните до х. Бъндерица.</div>
<div style="text-align: justify;">
При подходящо време и желание на участниците част от групата може да изкачи първенеца на Пирин вр. Вихрен (2914 м.) от местността Премката - маршрута се удължава с около 1:30 ч.</div>
<div style="text-align: justify;">
Настаняване в хижата. Вечеря и нощувка.</div>
<div style="text-align: justify;">
<b>Ден 6</b></div>
<div style="text-align: justify;">
Закуска.</div>
<div style="text-align: justify;">
Свободно време за почивка след тежкия преход. Възможност за разходка до Байкушевата мура около 30 минути. Обяд.</div>
<div style="text-align: justify;">
Възможност за лъчове в района на хижата с много варианти за маршрут, включително и изкачване на вр. Тодорка, откъдето се открива страхотна гледка към Вихрен и Кутелите.</div>
<div style="text-align: justify;">
Вечеря на свободна консумация в столовата на хижата или близката кръчма. Нощувка.</div>
<div style="text-align: justify;">
<b>Ден 7</b></div>
<div style="text-align: justify;">
Закуска.</div>
<div style="text-align: justify;">
Пешеходен преход около 5 часа през Бъндеришка и Синанишка порта до х. Синаница.</div>
<div style="text-align: justify;">
Настаняване в хижата и обяд.</div>
<div style="text-align: justify;">
Възможност за изкачване на близкия връх Синаница около 2 часа или свободно време за почивка край красивото Синанишко езеро.</div>
<div style="text-align: justify;">
Вечеря и нощувка.</div>
<div style="text-align: justify;">
<b>Ден 8</b></div>
<div style="text-align: justify;">
Закуска.</div>
<div style="text-align: justify;">
Пешеходен преход около 5 часа до х. Яне Сандански в местността Попина Лъка.</div>
<div style="text-align: justify;">
Настаняване в хижата и обяд.</div>
<div style="text-align: justify;">
Свободно време за разходка в района на хижата.</div>
<div style="text-align: justify;">
Вечеря. Сбирка край лагерния огън за рекапитулация на маршрута. Нощувка.</div>
<div style="text-align: justify;">
<b>Ден 9</b></div>
<div style="text-align: justify;">
Закуска.</div>
<div style="text-align: justify;">
Транфер със специален транспорт до гр. Сандански. Край на услугите.</div>
<div style="text-align: justify;">
Свободно време за разглеждане на града и самостоятелно отпътуване.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="color: red;">В периода 27.05-26.06 ще бъда извън България. В този период можете да се записвате и да плащате директно в Бюро Радецки.</span></div>ВОЖДАhttp://www.blogger.com/profile/06730484550212436428noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-23990511.post-2676476431670677322010-11-05T03:22:00.014+02:002010-11-05T03:51:28.960+02:00Екстремен септември<span style="font-weight: bold; font-style: italic;">или Момчелников – последният повелител на улеите<br /><br /></span><div style="text-align: justify;"><span style="font-style: italic;">Отдавна бях обещал да пусна малко отчети за приключенията от това лято и ранната есен, но все не оставаше време. Сега едва намерил си ток на летището във Франкфурт и с единствената опция за връзка към Интернет срещу 8 EUR за 1 час, реших, че вместо да се ръся, мога да седна да попиша, пък надявам се скоро да има откъде да го публикувам.</span><br /><br />И така, екскурзионното приключи успешно и дойде септември, най-подходящото време за изродясване. Планът беше първия уикенд да се направи Синия улей, а през втория в съботата Дяволския, а в неделя Белия. За съжаление (а към момента, бих казал за радост) за Белия не се събра група, така че се надяваме да го обходим догодина, ако коленете държат. Извън моите планове, но в следствие доста отложеното ми пътуване за Вануату изникна и възможност за включване и в „Рекламния маршрут” на бюро Радецки – Митикас, Стефани и обиколка на Олимп от 22 до 26 септември.<span style="font-weight: bold;"></span><br /><br /><span style="color: rgb(51, 51, 255);font-size:130%;" ><span style="font-weight: bold;">Синия улей</span></span><br />Учудващо за Момчил, но реши да събере групата за този дълъг и труден маршрут в 7:00 ч., аз лично очаквах да обяви час на събиране на Орлов мост, най-късно 6:00, а по възможност и 5:30. Както винаги Деси закъсня, но не с много и в 7:15 групата в състав 6 туриста и Момчил вече беше на път. Володята ни метна до Център Мальовица и в 9:00 поехме през хижата към седловината Прозореца в района на алпийски заслон БАК. До Втора тераса стигнахме с почти бясно темпо за 1:10. От там с много леко забавяне на темпото най-вече, защото наклона се увеличи близо тройно продължихме нагоре и точно в 11:00 ч. бяхме готови за приключението. Точно в последните метри на изкачването към Прозореца започна да вали. Спря, когато вече бяхме стигнали в крайната точка на прехода – едно хотелче в района на Елешница.<br /><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjNrpcX_XwadUuUQbvORDGdFbqxF43AmC12LKQu5diU3syB0NE_Qhpj3hFYf96ZNN8i2RFnf6yQ2Nmti_9XL1Jv9hiCDwGuwNKTicXz7p1-6DJxr5q_Wld47O3YH4YaWWwKH1L8vA/s1600/P1070204.JPG"><img style="display: block; margin: 0px auto 10px; text-align: center; cursor: pointer; width: 320px; height: 235px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjNrpcX_XwadUuUQbvORDGdFbqxF43AmC12LKQu5diU3syB0NE_Qhpj3hFYf96ZNN8i2RFnf6yQ2Nmti_9XL1Jv9hiCDwGuwNKTicXz7p1-6DJxr5q_Wld47O3YH4YaWWwKH1L8vA/s320/P1070204.JPG" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5535873157686129426" border="0" /></a>И така, вече оборудвани с каски, започнахме спускането надолу. За 15-тина минути стигнахме първия и най-голям (около 25 м.) отвес по трасето. Тук се наденахме в седалките, а Момчил ни овърза като пашкули с гръдните обвръзки и един по един поехме надолу. Общо екипирането на трасето и участниците и спускането на всички по отвеса отне малко над час. Това естествено не се хареса на шефа и той започна да пришпорва всички да бързат там, където маршрута позволява. След още 20-тина минути и няколко интересни подскачания по скалите, особено при положение, че вече всичко беше дюз мокро и страшно хлъзгаво стигнахме до кулминацията на маршрута – Прохода на водопада. Така се нарича един отвес, който, ако трябва да се оборудва, би било доста голямо предизвикателство. За наше щастие обаче, още преди години бдителни луди глави са открили, че съществува тесен тунел с 2-3 м. вертикален участък, последван от наклонена галерия, който излиза точно под отвеса. Преминаването му не представлява особена трудност, но води до особена калност на излезлите от долната му страна.<br /><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj-4Jy7wnnoJtulRA1sq8P_onB95NXjYm_Kp7ud6jOlsgFsDRGsFjW9y6GunPlJxMdA7snMc1fA0NC3jl7vSXUoHf3Y1rDgm_XjOpd6ebaVYaCdqokYRv45UXvpSewgIMobCemTfA/s1600/P1070225.JPG"><img style="display: block; margin: 0px auto 10px; text-align: center; cursor: pointer; width: 320px; height: 231px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj-4Jy7wnnoJtulRA1sq8P_onB95NXjYm_Kp7ud6jOlsgFsDRGsFjW9y6GunPlJxMdA7snMc1fA0NC3jl7vSXUoHf3Y1rDgm_XjOpd6ebaVYaCdqokYRv45UXvpSewgIMobCemTfA/s320/P1070225.JPG" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5535873968595627458" border="0" /></a>От тук продължихме надолу с ясното съзнание, че още не сме минали и една трета от маршрута, а времето вече напредва. След още един съвсем малък отвес преминат с рапел, Момчил предприе изненадваща маневра в дясно по склона на улея, който вече не беше толкова непристъпен като в началото. По този начин избегна опъването на още 2 рапела и ни спести доста време. Макар ходенето напреко по силно наклонен терен също да не е особено лека задача, все пак беше за предпочитане през ходенето по супер мокрите камънаци. Върнахме се в основното трасе на улея, само за да пресечем дола, който вече си мязаше доста осезаемо на река и продължихме по левия склон, за да достигнем дългия наклонен рапел. Тук по правилата за спускане по наклонен рапел не бяхме на протриващи възли през карабинер, а със самозатягащи се възли. Това обаче изигра лоша шега на един от участниците и за малко да прецака и още един, което наложи отново да се прибегне до вече изпитаната методика на спускане с протривка. След като се установи, че търкалянето по наклонен тревист терен, обикновено не води до сериозни последици, повечето от нас вече солидно премръзнали, продължихме надолу.<br />Очакванията бяха, че до долу няма да има нужда от повече въжета, но мокрите скали принудиха началника да пусне още 2 рапела за преминаване на пасажи с отвес не повече от 2 метра, които иначе могат да се минат само с държане за хватки. На последния рапел, даже се наложи да жертваме около 2 метра въже, поради липса на други опции за безопасно преминаване. Часът вече беше 18:00, но пък края вече наближаваше. След още малко ходене напуснахме окончателно улея и по левия склон се отправихме през гората към асфалтовия път между Кирилова поляна и Рилския манастир. Стъпихме на пътя малко преди 20:00 заедно с последните проблясъци светлина и Момчелников беше изключително доволен от групата. Володята ни чакаше на уреченото място и скоро вече бяхме на топличко в хотела. Свалихме мокрите дрехи (аз лично не чух, у някой да е останала суха дреха след целия този дъжд), ударихме по един душ и се настанихме в кръчмето на по чашка винце, гарнирана с вкусна гозба.<br />На сутринта поехме с бусчето към полето. Навестихме Стобските пирамиди. Оплюхме таксата от 2 лева, която са определили за раглеждането им, при положение, че цялото облагородяване на пътеката е станало по евро проект и си минахме по пряката странична пътека. В горния край поредната доза оплюване беше предизвикана от табелката „Внимание опасен участък”, която стоеше на края на един дървен парапет и която всъщност трябваше да гласи „След като окрадохме европарите, остатъкът стигна до тук”. От върха, Момчил реши, че вчерашната изродия е била малко и с половината група пое напряко през гората към долината в ляво. Противно на моите очаквания, не само че стигнаха успешно до долу, ми дори ни изпревариха.<br />В равнинната част на програмата включихме посещение на Самокова в гр. Рила и хапване в любимото заведение точно до ж.п. линията в с. Мурсалево и в ранния следобед се прибрахме в София. Към този етап, се заканих на Момчил, че догодина пак ще се включа в маршрута, но към днешна дата, след контузията на коляното, за която ще стане дума по-късно не мисля, че има особени шансове да се случи.<br />Тук идва моментът да поясня, как се появи подзаглавието на статията. Поради ранния час на прибиране имаше време и за едно кино, та с Жени гледахме „Последният въздушен повелител”.<br /><br /><span style="color: rgb(51, 51, 255);font-size:130%;" ><span style="font-weight: bold;">Дяволския улей</span></span><br />Събота, великата дата 11.09. Отново в 7:00 ч. групата е на линия на Орлов мост и с малкото бусче умело шофирано от Сивко се понасяме към Мальовица. На Панчарево събира Момчил, хапваме по една бърза баничка и продължаваме. Сценарият до Прозореца е почти точно копие на този от миналата седмица. Разликата се дължи на атмосферните условия. Докато миналата седмица катерейки се нагоре времето се разваляше, то сега се оправяше и на втора тераса вече беше слънчево и прекрасно.<br />Стигайки в началото на Дяволския улей, предвид бързината на групата и хубавото време, душата на Момчил се поразмекна и ни разходи и до вр. Двуглав, за да се насладим на прекрасната гледка.<br /><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgqQO5j84167rGtOnINTGMu3V-2-u7kcbf9x20R3Dkl4OS2-dPDxI5TTX7WCS8TGeF0kic152uf3N6FkayY47fjDtxfID2h6IHkB5Ogj2_hsBegGX9CUigjWjrCYwdQdgAKoES4rg/s1600/P1070672.JPG"><img style="display: block; margin: 0px auto 10px; text-align: center; cursor: pointer; width: 320px; height: 233px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgqQO5j84167rGtOnINTGMu3V-2-u7kcbf9x20R3Dkl4OS2-dPDxI5TTX7WCS8TGeF0kic152uf3N6FkayY47fjDtxfID2h6IHkB5Ogj2_hsBegGX9CUigjWjrCYwdQdgAKoES4rg/s320/P1070672.JPG" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5535874679915344386" border="0" /></a>Точно в 12:00 започнахме спускането на улея. Множество стръмни пасажи, част от които преминавахме с помощта на здравата ръка на водача, но без никакви осигуровки. В 12:45 приключихме с алпийската част, но всъщност по всеобщо мнение на участниците започнахме по-трудната част, където имаше множество силно наклонени тревисти склонове. По част от тях опитахме да се спуснем по Д..., но се оказаха на гадни тераски и бабуни и нямахме особен успех.<br />В крайна сметка около 15:00 ч. успешно се припътихме в района на Кирилова поляна, където Сивко вече нетърпеливо ни чакаше. Последва дежурното хапване на Мурсалево, едно доста бясно каране към София и около 18:00 ч. вече бяхме в родната мърлява столица.<br /><span style="font-size:130%;"><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(51, 51, 255);">Митикас, Стефани и обиколка на Олимп</span></span><br />Както вече казах, тази екскурзия не беше в предварителните ми планове и се записах в последната възможна минута, но съм изключително доволен, че го направих. Всички глупости, които се говорят за Олимп в България, са абсолютни митове и планината е настина много красива, а върховете много по екстремни за изкачване в сравнение с Мусала и Вихрен.<br /><span style="font-weight: bold;">Ден 1</span><br />Групата в състав 19 туристи, един водач (вездесъщия Момчелников) и двама любители на морето се натовари на автобуса на Тони и се понесе през границата, покрай Солун, до Лептокария, където оставихме рибоците да се плацикат в морето, докато ние си трошим краката. От там през Литохоро в 17:00 ч. бяхме на паркинка на Приония и след експресно раздаване на ЛОК-овете тръгнахме към х. Спилиос Агапитос. За отбелязване е, че, макар и за кратко, попаднахме в капана на тъпите стачкуващи гърчуля и малко преди Серес се наложи да почакаме 20-тина минути, преди да продължим.<br />Момчил беше демократично настроен, поради факта, че пътеката няма разклонения и места, където човек да се обърка и затова разреши всеки да движи със собствено темпо. И така първите стигнаха до хижата за по-малко от 2 часа, а последните за около 3. Всеки, който е чел описанието на условията в Refuge A, както още е известна х. Спилиос Агапитос и правилата, които трябва да се спазват вътре, ще остане очарован от реална обстановка. В България не можете да намерите толкова чиста и добре поддържана хижа. Хапнахме, поприказвахме си до 21:50 и по най-бързия начин се приготвихме за лягане, защото токът се гаси точно в 22:00.<br /><span style="font-weight: bold;">Ден 2</span><br />В 8:30 всички под строй поехме към Митикас в прекрасно слънчево време. До вр. Скала всичко беше прекрасно, след това демокрацията свърши, защото започна трудната част от маршрута. Оборудвахме се със задължителните за маршрута Каки Скала каски. Навлякохме всички налични дрехи, защото вятърът беше пронизващ и в строг ред тръгнахме към Митикас. Не мога да кажа, че маршрута представлява някаква сериозна трудност, но трябва да се внимава почти през цялото време – или стъпалата се неудобни, или трябва да внимаваш да не бутнеш камъни върху идващите след теб или ти се налага да се разминаваш с идващите срещу теб, далеч не толкова внимателни българи. Както казва Момчил, всяка от последните 3 години, се налага хеликоптер да сваля от района пострадали българи, в повечето случаи поради плиткоумието на разни недодялани водачи. Сами се сещате, че Радецки подобен случай няма.<br /><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiOrj4TjH4LqfYjL14gw8AmWMAOW6Ok4C7vkFY2YjVSBIgwnj3bjhOIITUFdpCAgT1IPiviBPOVsYEjr7tfmWWSNX4GNCbQTKyqy54u3MSp0u27ih808hlbZTuutMgsox1JZtimjw/s1600/g.JPG"><img style="display: block; margin: 0px auto 10px; text-align: center; cursor: pointer; width: 320px; height: 189px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiOrj4TjH4LqfYjL14gw8AmWMAOW6Ok4C7vkFY2YjVSBIgwnj3bjhOIITUFdpCAgT1IPiviBPOVsYEjr7tfmWWSNX4GNCbQTKyqy54u3MSp0u27ih808hlbZTuutMgsox1JZtimjw/s320/g.JPG" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5535875953219587218" border="0" /></a>Стигнахме върха, насладихме се на панорамата за 5 минути, направихме по няколко снимки и задължителната обща снимка на групата и се понесохме обратно по маршрута към Скала. Минахме през Скулио, който не представлява абсолютни никакво предизвикателство в хубаво време, но пък открива изключителна гледка към масива на Митикас и Стефани и слязохме в долчинката под него, където обядвахме. От там в съвсем свободен ход с много почивки под прекрасното слънце групата се прибра обратно в хижата.<br />В 18:00 ч. в столовата на хижата се проведе кратко, но изключително важно обучение за придвижване по хоризонтален и наклонен парапет, което щеше да ни трябва при изкачването на Стефани на следващия ден.<br /><span style="font-weight: bold;">Ден 3</span><br />Отново тръгване около 8:30 по пряката пътека към хижите Христос Какалос и СЕО. В мъгла и доста силен конденз от нея около 11:00 ч. се настанихме в СЕО и започнахме да дебнем, дали Тронът на Зевс ще прояви снисхождение към групата ни и ще се открие, давайки ни възможност да го изкачим.<br />Скоро времето се пооправи и Момчил не чака втора покана. По най-бързия начин екипира всички със задължителните за финалната част на маршрута гръдни обвръзки и поехме по Зонария към началото на пътеката за Стефани – Ууки Стефани. След има-няма час бяхме на Стефани 2, докъдето се стига по стръмен, но безопасен улей. Тук Момчил с много малка помощ от страна на мен и Пепи, започна оборудването на трасето, което се състои от общо 3 въжета, закачени за наличните по трасето планки и няколко оборудвани от началника скални халки. След като всяко от въжетата беше готово, половината от групата пое по маршрута. Не мога да отрека, че беше интересно, особено за мен и Пепи, които се занимавахме най-вече с оказване на помощ на по-неопитните участници.<br /><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi8544vgEuBWAh2FHwWVUefMSpuBDo6JIn41wnZmjqyvbNeFMIaKMNC1eNDtdgkAem_sL59K6kiBsxr2y5x9pYydscYX7Mz-v2OUGuyTsnuvFRZ47yPN5HokjxMa_v-IMDczV8ioQ/s1600/oooooooo+%282%29.JPG"><img style="display: block; margin: 0px auto 10px; text-align: center; cursor: pointer; width: 320px; height: 232px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi8544vgEuBWAh2FHwWVUefMSpuBDo6JIn41wnZmjqyvbNeFMIaKMNC1eNDtdgkAem_sL59K6kiBsxr2y5x9pYydscYX7Mz-v2OUGuyTsnuvFRZ47yPN5HokjxMa_v-IMDczV8ioQ/s320/oooooooo+%282%29.JPG" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5535876124443212866" border="0" /></a>Цялата процедура по изкачване на Стефани 1 отне на водача и групата около 2 часа, като втората групичка учели малко по-мъгливо време, но пък чакаше в по-слънчево време и не може да премръзне много.<br />Върнахме се в хижата и се отдадохме на топли манджички и чашки с винце.<br /><span style="font-weight: bold;">Ден 4</span><br />Време е да слизаме към полето. Не знам дали на планината не й се искаше да я оставяме или просто си беше в кофти настроение, но не можахме да видим, нито платото на музите, нито ридът Лемос, нито гледките от Скурта. Единственото, което заслужаваше внимание по време на слизането е огромната вековна черна мура, в сравнение с която нашата Байкушева мура е детенце в предучилищна възраст. Мъглата й придаваше изключително мистичен вид и се чувствахме малко като във Ветроклин при Ентите.<br /><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjXoxCjTFHcNmJvl2K3GE9jPTj0i9cZjeAnJqCABMk8hjFxxSefO4_s6cclMrvSbafluO5buksO03oJOm_V6IIm_QVg4KZ7FZBox3ZyvG42D7quyr0jR-zhscPmYep_FhoQ34gFgw/s1600/P1080521.JPG"><img style="display: block; margin: 0px auto 10px; text-align: center; cursor: pointer; width: 239px; height: 320px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjXoxCjTFHcNmJvl2K3GE9jPTj0i9cZjeAnJqCABMk8hjFxxSefO4_s6cclMrvSbafluO5buksO03oJOm_V6IIm_QVg4KZ7FZBox3ZyvG42D7quyr0jR-zhscPmYep_FhoQ34gFgw/s320/P1080521.JPG" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5535876315855362386" border="0" /></a>Стигнахме до уреченото място на пътя в 12:00 ч., което според Момчил е най-бързото време постигано до сега от група водена от него по този маршрут. Натоварихме се на рейса и след по-малко от час, вече бяхме на брега на морето в хотелчето в Лептокария.<br />Настанихме се, и въпреки лошото време част от нас изпробваха как е водата в Егейско море – солена е. Следобяд направихме едно бързо пазаруване в местния Лидл, а вечерта си устроихме „Тераса парти” на две основни групички – ВИП туристите с водача + Петър и Жени и останалите, които даже май посетиха и някоя от местните дискотеки, защото доста дълго време липсваха от тяхната тераса.<br /><span style="font-weight: bold;">Ден 5</span><br />Времето най-сетне се оправи отново, но вече е време да си тръгваме. По пъргавите, отново се топнаха във водата, но аз не бях от тях. Около 9:00 ч. поехме обратно към България. На излизане от Лептокария спряхме да снимаме върховете, които се бяха открили много красиво и продължихме към Солун. Помотахме се малко из улиците му, посетихме църквата „Свети Димитър Солунски”, видяхме Бялата кула, хапнахме по един Гирос (или Джирос, така и не разбрах, кое е правилното), качихме се до крепостните стени и продължихме към границата.<br />Разхождайки се из Солун по едно време осъзнах, че подаръците, които бях взел за Жени в Лептокария, останаха на масата в стаята на хотела, та набързо организирах повторен шохинг, за да не се връщам в България с празни ръце.<br />В заключение бих препоръчал тази екскурзия на всички любители планинари. Цената наистина е малко по-висока в сравнение с повечето други туроператорски агенции, но организацията е с пъти по-добра, а мерките за сигурност на туристите, които се предприемат не можете да намерите никъде другаде.<br /><br /><span style="font-style: italic;">И така, успях да убия 2 часа пишейки този пътепис и вече е време, лека полека да се отправям към гейта, за да се бордвам за Осака. Предстои ми 11 часа полет, след това 5 часа почивка и още 11 ч. полет да Окланд, където се надявам багажът ми да пристигне заедно с мен, защото иначе ще стане интересно.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-style: italic;">В заключение, искам да благодаря на Деси Стаменова за предоставените снимки и разрешението да публикувам част от тях в тази статия.</span><br />Публикувано от Осака, Япония<br /><span style="font-weight: bold; font-style: italic;"></span></div>ВОЖДАhttp://www.blogger.com/profile/06730484550212436428noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-23990511.post-75178106413933189582010-06-18T21:42:00.002+03:002010-06-18T21:45:57.134+03:00Обиколка на Витоша<div style="text-align: justify;">На 26.06.2010 г. ще се проведе юбилейната 40-та обиколка на Витоша. Повече информация на <a href="http://vitosha100km.hit.bg/">официалната страница на обиколката</a>.<br />Ние с Тони сме там. Той гони финиширане под 12 часа, аз се целя до 10 ч. да съм в Чуйпетльово, пък после каквото стане.<br /></div>ВОЖДАhttp://www.blogger.com/profile/06730484550212436428noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-23990511.post-28475494864993883612010-06-02T23:22:00.007+03:002010-08-11T11:41:49.923+03:00Екскурзионно 2010<div style="text-align: justify;"><span style="font-weight: bold; color: rgb(255, 0, 0);">Ъпдейт от 11.08.2010 г.</span><br /><span style="color: rgb(255, 0, 0);">-----------------------------------------</span><br /><span style="color: rgb(102, 0, 0);"><span style="color: rgb(255, 0, 0);">Среща за тръгване на 14.08. в 7:00 ч. на Централна автогара София. Автобусът е на Груп Плюс и тръгва в 7:30 от сектор 31.</span><br />Нощувката в Габрово се променя от х-л Люляците на х-л Балкан в центъра на града. Това ще ни даде повече време за разглеждане на Дряновския манастир, пещерата Бачо Киро и Боженци и увеличава вероятността да има време да се отиде дори и до Трявна. Габрово ще може да се разглежда и късно вечерта.<br />Нощувката на Узана се променя от х-л Географски център на х. Узана. Това променя единствено времето за разходка до Географския център от 5 минути на 30 минути.<br /><span style="color: rgb(255, 0, 0);">------------------------------------------</span><br /></span><br />Най-сетне се спретнах да пусна информацията за тазгодишното екскурзионно.<br />Важните параметри са:<br /><br /><span style="font-size:130%;"><span style="font-weight: bold;">Дата на заминаване: <span style="color: rgb(0, 0, 153);">14.08.2010 г.</span></span></span><br /><span style="font-size:130%;"><span style="font-weight: bold;">Дата на връщане: <span style="color: rgb(0, 0, 153);">20.08.2010 г.</span></span></span><br /><span style="font-size:130%;"><span style="font-weight: bold;">Цена: <span style="color: rgb(0, 0, 153);">270 лв.</span></span></span><br /><span style="font-size:130%;"><span style="font-weight: bold;">Срок за записване и плащане: <span style="color: rgb(0, 0, 153);">23.07.2010 г.<br /></span></span></span><br /><span style="font-weight: bold;">Цената включва:</span> транспорт до Габрово, транспорт за екскурзия в района на Габрово и Габрово - Шипка, 6 нощувки, 6 закуски, 4 обяда, 5 вечери, транспорт от Калофер до София, планински водач (Вожда) и застраховки.<br /><br /><span style="font-weight: bold;">Цената не включва:</span> обяд и вечеря на първия ден, обяд на втория ден, входни такси за музеите.<br /><br /><span style="font-size:130%;"><span style="color: rgb(0, 51, 0); font-weight: bold;">Описание на маршрута:</span></span><br /><span style="font-weight: bold;">Ден 1</span><br />Заминаване от Централна автогара София в 7:30 часа. Трансфер до гр. Габрово с редовен междуградски автобус. Пристигане в Габрово около 11:00 ч. Време за разглеждане на града и обяд на свободна консумация. Възможност за посещение на Дома на хумора и сатирата (един от 100-те национални туристически обекта /100 НТО/)<br />Трансфер с микробус до Дряновския манастир и пещерата Бачо Киро /100 НТО/ и разглеждане на обектите. Трансфер до Боженци и разглеждане на архитектурния резерват /100 НТО/. При наличие на достатъчно време трансфер до Трявна и разглеждане на Музея на резбарското и зографското изкуство /100 НТО/ и самия град. Трансфер до хотел Люляците, настаняване и вечеря на свободна консумация. Нощувка.<br /><br /><span style="font-weight: bold;">Ден 2</span><br />Ставане в ранни зори. Закуска. Трансфер до Етнографски комплекс "Етъра" /100 НТО на един печат с Дома на хумора и сатирата/ и разглеждане на комплекса. Трансфер до връх Шипка. Време за разглеждане на мемориала /100 НТО/ и обяд на свободна консумация.<br />Преход до местността Узана (3 часа) и настаняване в х-л Географски център. Разходка (5 мин.) до Географския център на България. Вечеря и нощувка.<br /><br /><span style="font-weight: bold;">Ден 3</span><br />Ставане в не толкова ранни зори. Закуска.<br />Преход до х. Мазалат (4 часа). Настаняване в хижата и обяд. Разходка в района на хижата или почивка. Вечеря и нощувка.<br /><br /><span style="font-weight: bold;">Ден 4</span><br />Ставане, когато успеем. Закуска.<br />Преход до х. Тъжа (3 часа). Настаняване в хижата и обяд. Разходка в района на хижата или почивка. Вечеря и нощувка.<br /><br /><span style="font-weight: bold;">Ден 5</span><br />Ставане, когато реши Вожда. Закуска и взимане на сух пакет за обяд.<br />Лъч до масива Триглав и/или вр. Марагидик в зависимост от атмосферните условия и желанието на групата. (6-10 часа)<br />Вечеря и нощувка.<br /><br /><span style="font-weight: bold;">Ден 6</span><br />Ставане преди изгрев. Много ранна закуска или взимане на същата на сух пакет. Взимане на сух пакет за обяд.<br />Потегляне около 7:00 ч. Преход около 8 часа до х. Рай през вр. Ботев /100 НТО/.<br />Настаняване в хижата. Възможност за разходка до водопада Райското пръскало (около 1 час). Вечеря и нощувка.<br /><br /><span style="font-weight: bold;">Ден 7</span><br />Може и да се понаспим, ма не е сигурно. Закуска.<br />Слизане към гр. Калофер (4-5 часа). Време за разглеждане на музея на Христо Ботев /100 НТО/ и обяд на свободна консумация.<br />Трансфер до София с влак. Приблизителен час на пристигане в София - 20:00 или 21:00 ч.<br /><br /><span style="color: rgb(255, 0, 0);">С Жени имаме и предложение за море веднага след планината, т.е. заминаване на 21.08. Районът ще бъде подходящо подбран, така че да има места за всички вкусове - хотели, евтини стаи и къмпинг. Ако има заинтересовани да се обаждат.</span><br /></div>ВОЖДАhttp://www.blogger.com/profile/06730484550212436428noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-23990511.post-63466381297059394362010-04-22T12:39:00.002+03:002010-04-22T12:43:11.773+03:00Традиционен поход - Мальовица<div style="text-align: justify;">Вече трета година в края на април организираме поход в района на Мальовица с цел символично отбелязване на годишнината от първото изкачване на Еверест от българин.<br /><br />И тази година няма да изневерим на традицията. Предвид прогнозата за дъждовно време най-вероятно ще се ходи само до хижата, в най-добрия случай и до втора тераса, но едва ли ще може да се продължи нагоре.<br /><br /><span style="font-weight: bold;">Сборен пункт Учебен център Мальовица, събота, 24.04.2010 г. 9:00 ч.</span><br /></div>ВОЖДАhttp://www.blogger.com/profile/06730484550212436428noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-23990511.post-77322558123091496242010-04-18T19:59:00.003+03:002010-04-18T20:46:22.250+03:00Кунино, Карлуково и Реселец - 7-9 май<div style="text-align: justify;">Ето и пълен план на екскурзията, който вече е обявена във Facebook.<br /><br />Заминаване - 07.05.<br />Тръгване от София с експеса за Варна в 7:10. Прекачване на Мездра.<br />Пристигане в Кунино около 9:30 ч.<br />Преход през долината на каньона до неговото дъно (около 2 часа) и изкачване до платото над него (около 30 минути). По време на изкачването е единственото място за набавяне на вода. То се намира на около половин час от лагера ни. Пристигане на мястото на лагера около 12-13 ч. Мястото представлява скална ниша около 10 на 6 метра и около 4 метра височина, намираща се точно под ръба на каньона. Отворът е около 5/3 метра. Има втори отвор известен като терасата с размери около 2/2 метра и малък отвор на тавана изключително подходящ за комин. Пред нишата има малка полянка и разстояние от около 10 метра до основния отвес.<br />Настаняване и обяд. Време за почивка в най-горещите часове на деня. Привечер ще подновим запасите с вода и може да разгледаме няколко интересни скални образувания по платото. След това ще похапнем около лагерния огън и ще се сгушим в чувалите си.<br />На сутринта слизане по друга пътечка. Възможно е влизане в малка пещера в района. Слизането ще отнеме около 1:30 часа. Ще разгледаме и няколко други забележителности в района и или ще хванем влака в 16:00 или ако не ни се чака ще тръгнем пеша за Карлуково. Разстоянието е 5-6 км. и с влак се минава за 6 минути. Пеша ще е малко над час.<br />От гарата в Карлуково имаме около 1 час по асфалтов път до входа на пещерата Проходна. При пътуване с влак ще сме там около 17-17:30 ч. Възможно е след пристигането да се отиде до с. Карлуково, което е на около половин час и да се закупят някакви провизии, ако има нужда и намерим работещ магазин. Същото може да направим и в Кунино, но не разчитайте на асортимент. Разглеждане на пещерата, веречя и нощувка близо до изхода.<br />На сутринта тръгване рано, за да хванем влака за Реселец в 9:25.<br />Пристигане на спирка Реселец в 9:30. Ще се опитаме да намерим къде да оставим багажа по време на разходката. Обиколка на един пресъхнал и много красив каньон, след това, ако времето позволява и разходна до един красив 10-тина метров водопад.<br />Прибиране в София с влака в 16:10 с прекачване на Червен бряг и пристигане в София в 18:20, или с влака в 17:40 с прекачване на Мездра, който пристига в София в 20:10.<br /><br /><span style="font-weight: bold;">Необходима екипировка и вещи:</span><br />Спален чувал - и летен ще свърши работа<br />Шалте - за предпочитане двуслойно<br />Челник с резервни батерии<br />Храна за 2 дни<br />Съдове за вода с вместимост 1.5-2.0 литра<br />20 лв. за билети за влак<br /><br />Срок за записване няма, но е добре да ме уведомите, за да знаем кого чакаме на гарата. Добре е групата да не надвишава 12 човека, че трудно ще се сместим първата вечер.</div>ВОЖДАhttp://www.blogger.com/profile/06730484550212436428noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-23990511.post-4306684555532641412010-04-18T17:58:00.005+03:002010-04-19T13:14:49.249+03:00Краище - къде пък е това?<div style="text-align: justify;">Някои от вас знаят, че от около месец съм почнал отново да кръстосвам баирите с цел опознаване на малко познатите и абсолютно не маркирани маршрути в планините на Краището, Завалско-Планската и Руйско-Верилската планински вериги.<br />Другата ми цел разбира се е изкачване на 34-те планински първенци намиращи се в България. За тези, които не знаят в България има 37 планини, но първенците на три от тях са извън територията на страната.<br />В периода участвах в екскурзии в планините Кобилска, Земенска, Чудинска, Еловишка, Пенкьовска и Ерулска, както и в една екскурзия в района на Реселец и Кунино, но за последната ще пиша отделно.<br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 153);">Кобилска планина</span><br />Малка планина разположена между Трекляно и ГКПП Отоманци, която в сръбска територия достига до Босилеград. Съвсем до скоро за най-висок неин връх се е считал Чардак (1312 м.), но преди 2 години не без помощта на наблюдателния екип на Радецки, грешката е поправена и сега най-високият й връх е Бели камък (1362 м.). Върхът може са се изкачи най-лесно от с. Сушица, като се ходи по голо и доста панорамно било.<br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 153);">Земенска планина</span><br />Разположена е в самия център на Българското Краище между Кобилска и Конявска планина. В източния й край се намира и Земенското дефиле с водопада Полска Скакавица. Най-високият връх на планината е Тичак (1295 м.). Ако обаче имате желание да го посетите, трябва да имате доста добри връзки в министерството на отбраната. Хубавото от това, че на върха има поделение обаче, е, че има и път. Та, ако много ви мързи, както нас ни мързеше него ден, можете спокойно да се качите до горе с кола. Ако ви се ходи може разбира се и да походите. Най-добре ще е да го направите от с. Добри дол.<br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 153);">Чудинска планина</span> - <a href="http://picasaweb.google.bg/planinarche/20100402_#">снимки</a><br />"Е това пък къде е?", както казват почетето като чуят това чудно име. Чудинска планина е между ГКПП Гюешево и ГКПП Отоманци. Най-характерното за нея е, че там се намира най-западната точка на България, както и триграничната точка между България, Сърбия и Македония. Между другото двете точки се намират на 50 м. една от друга. Точно в този участък много ясно се вижда колко изкуствено е прекарана границата между България и Сърбия при отделянето на Западните покрайнини. От двете страни на границата се намират махали на едно и също село, между които все още съществува път в доста добро състояние и единственото, по което си личи, че си на границата, е един клон насред пътя и табелка "Държавна граница. Не преминавай." Най-високият връх на планината е Арамлия (1496 м.). Има хубава гледка към сръбските върхове, но почти никаква към българските. Тази екскурзия определено си заслужава.<br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 153);">Еловишка планина</span> - <a href="http://picasaweb.google.bg/planinarche/20100410_#">снимки от 1 до 21</a><br />Една от най-малките и най-обрасли планини разположена северната част на Краището. По целия маршрут към върха й Плоча (1329 м.) има само едно място, откъдето можеш да видиш някаква гледка. От триангулачната точка на върха имаш видимост, в която и да е посока не повече от 10-15 м.<br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 153);">Пенкьовска планина</span> - <a href="http://picasaweb.google.bg/planinarche/20100410_#">снимки от 22 до 70</a><br />Едно уникално било в самия център на Краището. По протежение на 20-те километра било има 10-тина върха с много малки седловини между тях. До момента е правен един опит за преминаване на цялото било, който е завършил неуспешно, като за 12 часа са преминати 13 киломента от билото. Основната причина за толкова бавната скорост на придвижване е характерната растителност, изключително благодатна за непопулярния сред хората, но доста популярен сред туристите (особено в нашата група след миналогодишното слизане към Мелник) спорт "Трънинг". За щастие добрите познания на водача ни за планината ни позволи да преминем маршрута към Конски връх (1187 м.) без среща с въпросните драскащи растения.<br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 153);">Ерулска планина</span> - <a href="http://picasaweb.google.bg/planinarche/20100410_#">снимки от 85 до 128</a><br />Една от по-големите планини, разположена в северната част на Краището. Откритият й Големи връх (1481 м.) е изключително панорамен. Единствения първенец от Краището, който не се вижда от нея е Връшник на Лисец. За сметка на това се виждат Руй, Ездемирска, Парамунска, Любаш, Черна гора, Завалска и Вискяр планина, а в далечината дори и Витоша. При хубаво време се виджа и Осогово.<br /><span style="font-size:130%;"><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 51, 0);">Какво предстои - ако желаете може и вие да се включите:</span></span><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 153);">1-2 май - Кървав камък и Милевска планина</span><br />Двете най-високи планини от Краището. И двата най-високи върха са гранични. Спане на палатки. Записване до 25.04., заради необходимостта от гранично разрешително.<br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 153);">4-5 май - Любаш, Вискар, Завалска и Парамунска планина</span><br />По 2 планини от двете вериги. Любаш е известен като Трънския Килиманджаро, имаше и някакъв връх известен като Трънския Матерхорн. Върховете не са високи, но наистина са доста стръмни и изкачването ще интересно. Спане на палатки. Записване до 03.05.<br /><br />Ще се радвам и други да се включат в походите на бюро Радецки.<br /><br /></div>ВОЖДАhttp://www.blogger.com/profile/06730484550212436428noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-23990511.post-27291526168141879582010-02-26T14:53:00.003+02:002010-02-26T15:06:32.201+02:00Земенски пролом - 13 мартПривет на всички,<br />след доста продължително мълчание реших да пораздвижа пак духовете.<br />Предлагам малка екскурзийка под организация от Бюро Радецки до Земенския пролом и водопада "Полска Скакавица". Повечето от Вас знаят, че да ви заведа там е стара моя мечта.<br /><br />Записване: <span style="font-weight: bold;">през сайта на Бюро Радецки - </span><a style="font-weight: bold;" href="http://www.buro-radetsky.bg/excurzia_328-184-0.html">http://www.buro-radetsky.bg/excurzia_328-184-0.html</a><br />Цена: <span style="font-weight: bold;">20 лв. за екскурзията</span> (плащат се в Бюро Радецки) + <span style="font-weight: bold;">10 лв. за транспорт</span> с влак (билетите си купуваме сами)<br />Дата: 13.03.2010 г.<br />Час: <span style="font-weight: bold;">ще бъде уточнен допълнително</span>, но предполагам ще е около 9-9.30 на Централна ЖП гара София<br /><br />Повече подробности за самото място може да видите 2 статии по-надолу, а кратка информация за маршрута има на линка за екскурзията.ВОЖДАhttp://www.blogger.com/profile/06730484550212436428noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-23990511.post-71769085785389341162009-09-14T12:38:00.004+03:002009-09-14T13:19:00.372+03:00Рилски манастир - Боровец - 19-22 септември<div style="text-align: justify;">Така, предишната екскурзийка се провали, поради закъснялото съобщение. Затова сега гледам да пусна следващото малко по овреме.<br /><br /><span style="font-weight: bold;">И така, графикът на маршрута е:</span><br />Среща: <span style="font-weight: bold; color: rgb(255, 0, 0);font-size:130%;" >10:00 ч. на 19.09.2009 г. (събота) на Автогара Запад (Овча купел)</span><br />Отпътуване: 10:20 ч. с редовен автобус за Рилски манастир<br />Пристигане на Рилски манастир около 13:00 ч.<br />Преход до х. Рибни езера - 4-5 часа. При наличие на време - лъч до Смрадливото езеро. Нощувка в хижата.<br /><span style="font-weight: bold;">20.09.2009 г. (неделя)</span><br />Преход до х. Грънчар - 6 часа. Нощувка в хижата.<br /><span style="font-weight: bold;">21.09.2009 г. (понеделник)</span><br />Преход до заслон Еверест по пътя се минава през вр. Мусала - 6 часа. Нощувка в заслона.<br /><span style="font-weight: bold;">22.09.2009 г. (вторник)</span><br />Преход през х. Мусала до Боровец - 4-5 часа. Прибиране с бусче до София.<br />Приблизителен час на пристигане в София - 17 ч.<br /><br />Нощувките са уговорени за Грънчар и Еверест, все още се опитвам да се свържа с Рибни езера. Храната си е наша грижа, като в хижите ще може да се купи това-онова, но не разчитайте само на храна от там. Не съм разпитвал за опъване на палатки. При заслона както знаете не е особено подходящо, на другите 2 места ще се намери къде.<br /><br />Прогнозата за времето засега е доста колеблива, аз лично очаквам, че ще е дъждовно, а на Мусала може да има и снежна покривка, защото тези дни доста валя. Екипирайте се топло.<br /></div><br /><span style="font-weight: bold;">Заявки за участие до четвъртък (17.09.) вечерта.</span><br /><br /><span style="color: rgb(255, 0, 0);">Разчет на разходите:</span><br /><span style="color: rgb(0, 0, 153);">------------------------------------<br />София - Рилски манастир - 10 лв.<br />Нощувки - 3 х 10 лв. = 30 лв.<br />Боровец - София - 7 лв.<br />------------------------------------<br /><span style="font-weight: bold;">ОБЩО около - 50 лв.</span><br /></span>ВОЖДАhttp://www.blogger.com/profile/06730484550212436428noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-23990511.post-15342355232323087622009-09-09T15:26:00.002+03:002009-09-09T15:54:21.875+03:00Водопад Полска скакавица - 12-13 септември<div style="text-align: justify;">То докато се наканя да пиша стана доста късно и някои сигурно ще кажат, че вече имат други планове, но разчитам на това, че някои от вас знаят за идеята още от срещата миналата седмица.<br /><br />Та, идеята е да се отиде до водопад Полска скакавица, намиращ се на р. Струма в Земенското дефиле под едноименното село, където между другото съм изкарал детските си години. Отдавна се каня да направя тази екскурзия но сега и дойде редът.<br />Водопад Полска скакавица е с обща височина 72 м. и се състои от 2 пада, като горния е по-малък. Водата в долния край пада под формата на ситен дъждец, а като застанеш отдолу имаш чувството (създадено от скоростта на водата), че върху теб падат ситни горещи въгленчета. Разходката до самия пад минава по оттока на водопада и е доста забавна. Не си забравяйте банските, ще ви бъдат необходими.<br />Спането ще бъде на палатки. Това не бива да ви отказва, ако нямате палатка. Пишете ми и ще уредим нещо от тези, които няма да идват. Други пък ще приютим в палатките на тези, които са сами. Имаме възможност да вземем и една четириместна палатка.<br /><br />Прогнозата за времето е разкъсана облачност без валежи, с минимални температури около 10 градуса и максимални 20-25. Дано да се сбъдне. Надморската височина в долния край на водопада е около 600 м., т.е. няма да сме реално в планината.<br /><br /><span style="font-style: italic; font-weight: bold;">Планът за екскурзията е следният:</span><br /><span style="color: rgb(255, 0, 0); font-weight: bold;">Среща на Централна ЖП гара София (горна чакалня) в 9:30 на 12.09. (събота).</span><br />Тръгване от София с пътническия влак за Кюстендил в 9:58.<br />Пристигаме на спирка Скакавица в 12:24.<br />Преход до водопада около 1 час. Разходка в района на водопада и избор на място за палаткуване. При хубаво време - изкачване на връх Петрова могила (н.в. ок. 800 м.)<br /><span style="font-weight: bold;">Неделя</span>: почивка или разходка в района. Около 12 ч. подготовка за прибиране.<br />Тръгване от спирка Скакавица в 14:26, прекачване на Перник и пристигане в София в 16:50.<br /><br /><span style="font-weight: bold;">Храната ще си носим с нас.</span> Никъде в района не може да се купи абсолютно нищо.<br /><span style="color: rgb(0, 0, 153);">Едиствените разходи са за билет за влак - около 7-8 лв.</span><br /><br /></div>ВОЖДАhttp://www.blogger.com/profile/06730484550212436428noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-23990511.post-76793917984298317292009-07-17T22:41:00.020+03:002009-08-29T13:11:15.441+03:00Екскурзионно летуване Пирин - Беласица '2009<div style="text-align: justify;">Ради вече е публикувал някаква по-обща информация, но нещата леко се промениха. Причината да забавя толкова официалното съобщение е, че до последния момент уточнявахме параметрите с туроператора.<br /></div><br />Ето окончателната информация:<br /><br />Дата на заминаване: <span style="font-weight: bold;">15.08.2009 г.</span><br />Дата на връщане: <span style="font-weight: bold;">23.08.2009 г.</span><br /><br />Маршрут:<br /><div style="text-align: center; font-weight: bold;"><span style="font-style: italic;">Пирин планина:</span><br />х. Вихрен - 2 нощувки<br />з-н Тевно езеро - 1 нощувка<br />х. Пирин - 2 нощувки<br />гр. Мелник - 1 нощувка<br /><br /><span style="font-style: italic;">Беласица планина:</span><br />х. Конгур - 2 нощувки<br /></div><br />Окончателна цена: <span style="font-size:130%;"><span style="font-weight: bold; color: rgb(255, 0, 0);">320 лв.</span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><br /><br /></span><div style="text-align: justify;">Цената включва - транфери София - Банско - х. Вихрен, Мелник - х. Беласица, Петрич - София; нощувки и храна в хижите, планински водач, планинска застраховка, здравна застраховка.<br />Цената НЕ включва - вечеря на х. Вихрен (първата вечер - ще си вземем храна от долу) и в гр. Мелник (където има достатъчно голям избор на заведения), както и обяд между Мелник и Конгур (ще хапнем някъде в Петрич).<br /></div><br />Срок за записване и внасяне на цялата сума: <span style="font-weight: bold;">31.07.2009 г.</span><br />Срокът е абсолютно краен и не може да бъде удължен.<br /><br /><span style="font-weight: bold;">Кратко описание на маршрута:</span><br /><div style="text-align: justify;">Ден 1: Трансфер София - Банско - х. Вихрен, настаняване в х. Вихрен, разходка до Байкушевата мура и/или до езерото Окото. Вечеря (кой каквото си носи). Нощувка.<br />Ден 2: Закуска. Лъч до Кончето и/или вр. Вихрен - 6-8 часа. Обяд на сух пакет. Вечеря. Нощувка.<br />Ден 3: Закуска. Преход х. Вихрен - з-н Тевно езеро - 7 часа. Обяд на сух пакет. Настаняване в заслона. Лъч до вр. Дженгал. Вечеря. Нощувка.<br />Ден 4: Закуска. Преход з-н Тевно езеро - х.Пирин - 4 часа (по пътя при хубаво време лъч до вр. Каменица - 2 часа допълнително. Настаняване в хижата. Обяд. Почивка или разходка в района на хижата. Вечеря. Нощувка<br />Ден 5: Закуска. Лъч до х. Малина или разходка в района на хижата. Обяд. Почивка. Вечеря. Нощувка.<br />Ден 6: Закуска. Преход х. Пирин - гр. Мелник. По пътя посещение на Роженски манастир - 7-8 часа. Обяд на сух пакет. Настаняване в Мелник. Вечеря (на свободна консумация). Нощувка.<br />Ден 7: Закуска. Трансфер Мелник - х. Беласица. При възможност посещение на Рупите и Самуилова крепост. Обяд в Петрич (на свободна консумация). Преход х. Беласица - х. Конгур - 2-3 часа. Настаняване. Вечеря. Нощувка.<br />Ден 8: Закуска. Лъч до вр. Конгур и вр. Радомир. Обяд. Разходка в района на хижата или почивка. Вечеря. Нощувка.<br />Ден 9: Закуска. Преход х. Конгур - гр. Петрич. Транфер Петрич - София.<br /></div><br /><span style="font-weight: bold;">Инфо за палаткаджии:</span><br /><div style="text-align: justify;">По предварителна информация на Тевното и х. Пирин е невъзможно да се опъват палатки. На х. Вихрен мястото за палатки е на къмпинг Бъндерица на 20 минути от хижата. Запазваме принципът от миналата година - заплащате транспортните си разходи в размер на 45 лв. и такса участие 20 лв, общо <span style="font-size:100%;"><span style="font-weight: bold; color: rgb(255, 0, 0);">65 лв</span></span>. Срок за записване на палаткаджии - <span style="font-weight: bold;">07.08.2009 г.<br /><br /><span style="font-weight: bold;"><span style="color: rgb(0, 0, 153);">Допълнение от 22.07.2009г.</span><br /></span></span><span>За палаткуващите е задължително да си сключат планинска застраховка. Имате възможност да го направите в <a href="http://www.dzi.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0095&g=">ДЗИ</a>, <a href="http://www.uniqa.bg/uniqa_bg/cms/bulgarian/private/tourist/index.jsp">УНИКА</a>, <a href="http://www.qbeeurope.com/bulgaria/products.htm">QBE Bulgaria</a>, <a href="http://www.hdi.bg/reader.php?id=22">HDI</a>, <a href="http://www.bulstrad.bg/bg/Products/TravelPersonalInsurance/Accident/accident_mountain.htm">БУЛСТРАД</a>, <a href="http://www.ozk.bg/products/p585a3.html#a3">ОЗК</a>, <a href="http://www.armeec.bg/?page=products&cat=7&product=30&details=1">Армеец</a>, <a href="http://www.generali.bg/main/bg/life_insurance_products.php?table=life_insurance_private&id=35&cat=4">Дженерали</a>, <a href="http://www.bulins.com/index.php/site/pid/50/turisticheska-zastrahovka">БУЛИНС</a> или <a href="http://victoria-insbg.com/bg/?load=Insurance&id=722">Виктория</a>. В някои от полиците услугите от ПСС са опционални. Задължително е да ги изберете. Повечето застраховки се предлагат в опция за 7, 10 дни и нагоре до година, на вас ще ви бъде достатъчна 10 дневна застраховка - сумата е от 6 до 8 лв. там където има публикувани цени.<br /><br /></span><span style="font-weight: bold;"><span style="font-weight: bold;"><span style="color: rgb(0, 0, 153);">Допълнение от 31.07.2009г.</span></span></span><br />За записвания, моля звънете лично на Слави или напишете писмо на ВОЖДА!<br /><br /><span style="font-weight: bold;"><span style="font-weight: bold;"><span style="color: rgb(0, 0, 153);">Допълнение от 12.08.2009г.</span></span></span><br /><span style="color: rgb(255, 0, 0);">Срещата е в събота 15.08.2009г. в 8,00ч. в чакалнята на ЦЕНТРАЛНА АВТОГАРА СОФИЯ.</span><br /><span style="color: rgb(255, 0, 0); font-weight: bold;">Автобусът заминава в 8,30ч. от сектор 30.</span><br /><span style="font-weight: bold;">Моля не закъснявайте!</span><br /></div>ВОЖДАhttp://www.blogger.com/profile/06730484550212436428noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-23990511.post-33217060820682835822009-06-09T20:04:00.005+03:002009-07-11T11:30:22.012+03:00Осогово 10.05.09 (пътепис)<a style="" onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjGA5YgDmAxskJwu8x85bhtvlAxS-vraqht5uA9DqAc3pCWlRttpmRQKZDoBJq2mMJuIBYX40vXCSantlEgL6AorX5caFQmLVfWGHWvwwMfrT7U6ArkFPIXYDM4K3SrkIsUfJDwgg/s1600-h/IMG_6267.jpg"><img style="margin: 0pt 0pt 10px 10px; float: right; cursor: pointer; width: 200px; height: 133px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjGA5YgDmAxskJwu8x85bhtvlAxS-vraqht5uA9DqAc3pCWlRttpmRQKZDoBJq2mMJuIBYX40vXCSantlEgL6AorX5caFQmLVfWGHWvwwMfrT7U6ArkFPIXYDM4K3SrkIsUfJDwgg/s320/IMG_6267.jpg" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5357116808028187618" border="0" /></a><br />Майските празници минаха бързо- трябваше да ги продължим.<br /><br />Връх Руен къде си?<br /><br />Тази година майските празници отбелязахме с по-кратко пътувене из родината. Макар, че обикаляме родните планини от години, все още има много места, които сме подминавали. А те са чудесни за къси и привидно къси преходи.<br /><br />От миналата година остана недовършена част от Беласица, но сега нямаше възможност за това. Спряхме се на Осоговската планина. На скоро бях чел един пътепис за изкачване на връх Руен. Запалих се по тази идея, пък и върхът е в списъка със стоте национални туристически обекта.<br /><br />Около Гергьовден не се отвори сгода да отидем, но с Тедо се разбрахме при първа възможност да действаме. Не за два, а за един ден и това стана в неделя на 10 май 2009г.<br /><br />Знаехме че ни чакат поне 7 часа ходене, затова тръгнахме рано в 6.00 от моста на НДК. Така и движението беше по-спокойно. Около 7.30 бяхме в Кюстендил. Денят беше ясен, наоколо беше зелено, а в далечината се виждаха още снежните върхове на Рила и Пирин. Намерихме къде е пътя за хотел Трите Буки и продължихме към него. Оставихме колата там.<br /><br />Хванахме нагоре по пътеката подсичаща в. “Кюнек”. След 15минути излязахме от гората. Пътеката е добре мамаркирана. Откри се широка гледка към близките върхове .Снегът се е стопил напълно до 1700м. Нагоре има отделни преспи, които тайно се надявах че ще може да заобиколим. Наоколо беше пълно със пролетни цветя, покрай потоците едни такива жълти образуващи оствови. В далечината забелязах голяма граблива птица. Опитах се да я снимам , но вече се бе отдалечила твърде много.<br /><br />Докато вървяхме Тедо оглеждаше следите по-пътеката. И ето, че след малко се срещнахме със стадо коне. Бяха неподвижни. Нещо явно не беше наред защото няколко бяха легнали на земята. Продължихме нагоре покрай изоставена постройка след резкия завой на пътя. За 1.30 стигнахме до заслон “Превала”. Тук направихме кратка почивка и лека закуска. До тук беше равното, от тук нататък започваше стръмно изкачване. За сега вървяхме по-график.<br /><br />При чешмата в месността “Бегбунар” се разминахме с първия за деня турист. Малко ни наплаши като го питахме колко път има до върха, но стана ясно че не е по такъв вид преходи. В далечината съзряхме група велосипедисти, които си бутаха колелата по първата стръмнина. Минахме право нагоре. Започна да се вижда какво ни предстои. По картата на “Картография “ имаше да минем покрай три върха докато се задъним в граничното било, където трябваше да е Руен. Видяхме три върха, напречно било с път по него. Разстоянието не беше голямо. Имаше вероятност да го вземем за час и малко. Да ама не! От второто връхче се забеляза още една поредица от върхове. Тук ни пресрещна едно куче, държащо се като вълк. Беше хъски. Изчакваше на разстояние, наблюдаваше ни, после се доближи. След като ни подуши и повървя за малко с нас изчезна някъде. Сигурно беше на велосипедистите, но нямаше нашийник.<br /><br />Стигнахме до първата преспа. Успешно я заобиколишме отгоре. Дано и следващите бъдат така! Но ще видим. Излезнахме на седловина по която имаше изкопан окоп. Следващият връх си беше все още в зимно настроение. Прецапахме през снега и насреща се откри висок връх със заслон в подножието. Отговаряше на половината от особеностите, по които трябваше да познаем Руен. Но нямаше гранични пирамиди, оказа се че не е на пограничното било. А след него има още три върха и третият трябва да е Руен. На връщане минахме по ниско покрай заслона и разбрахме че това е бил връх Шапка. Картата на “Картография” добре ни заблуди.<br /><br />След около час, вече поизморени от снега и с мокрите обувки, вървяхме в последните метри до върха. Пътеката беше като магистрала. Три ленти, кеф ти от ляво, кеф ти посредата по стълбовете, кеф ти и от дясно. И ето ни на Върха. Часовникът бе отмерил четири часа от както тръгнахме от “Трите буки“. Върхът бе маркиран с три трочки: същинската триангулачна точка, гранична пирамида номер 91 и една каменна полуразрушена пирамида. Гледката от върха си заслужаваше най вече на изток-югоизток. Виждаха се Рила,Пирин, Беласица, Огражден и една река навярно Струма. Към Македония имаше мараня, виждаха се няколко селца и стръмните склонове на Осогово. Направихме кратка фотосесия и се отбихме до залона при върха за половин-часова почивка.<br /><br />Заслонът беше някакава бивша постройка на граничарите построена 50-те години. Имаше две стаи с каменни стени. Вратата на входа беше подпряна върху преспата сняг, която вятърът е навял в предверието. Вътре си е хладно,но е по-заветно и има маси и пейки. Трябва да се отбележи, че местното дружество се беше погрижило добре за маркировката и заслоните. И на заслон “Превала” и на заслон “Руен” имаше печки, дърва инструменти и добре заредени шкавчета с неща от първа необходимост.При нужда може да се преспи, но трябва добър чувал. Иначе между камъните отстените духа. Подът е от насипани камъчета, а прозорците са рамки със единично стъкло. Ядната стая я бяха обживели няколко врабчета.<br /><br />И ето ни по обратния път. Вече бехме с мокри обувки, така че карахме напряко през снега, без да се изкачваме излишно над преспите. От южната страна склоновете са лавиноопасни. Минавхме внимателно по горните части, където снега се крепеше стабилно на няколко окопа по-надолу, а също и на пътя. Снегът беше още уплътнен , дебел около 40см. Тедо ми услужи с едната си щека и аз минах напред. За секи случай спазвахме разстояние един от друг.<br /><br />Наваксахме до един момент със времето. Очертаваше се да сме поне половин час по-бързо от колкото на качване. Но умората си казваше думата. Направихме почивка при заслон “Превала”. Без да бързаме в четири и половина бяхме при колата. Слънцето горе беше силно и ни поопече малко.<br /><br />От “Трите Буки” взехме печата за върха и слязахме в Кюстендил. По пътя надолу бе бълно с другия тип туристи, спрели на няколко метра от колите си да опекат нещо на окъня. В Кюстендил само взехме по печат от музея на Майстора. И на двама ни не ни беше до зяпане на картини. Жаждата беше по серизен пробле. По един айрян щеше да ни дойде добре. Ноуви в близкото заведение имаха само натурални сокове. По-добре от хич.<br /><br />В 5.30 вече пътувахме към София. Спокойният път на идване нямаше нищо общо със въщащите се след празниците хорица. Кулминацията естествено се усети при Перник и Черния кос.<br /><br />В 7.00 вече се бяхме прибрали.<br /><br />Като заключение ще кажа,че психически ходенето ни дойде малко повече от предвиденото, но пък съм доволен от това което видях и преживях. Напоследък почнахме да си говорим повече в минало време, къде сме били и какво ни се е случило. Е трябваше малко да опресним впечатленията.Androhttp://www.blogger.com/profile/09651813419401549130noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-23990511.post-44431618696211299452009-04-22T12:48:00.004+03:002009-04-22T12:56:21.452+03:00Мальовица - 26.04.<div style="text-align: justify;">На 17-ти април се навършиха 21 години от смъртта на Людмил Янков, а на 20-ти април 25 години от изкачването на Еверест от Христо Проданов.<br />В духа на стара традиция, датираща от миналата година, имаме удоволствието да Ви поканим на 26-ти април (неделя) в долината на вр. Мальовица, за да се качим заедно до втората тераса в памет на Христо и Людмата.<br />Приятели, нека спрем поне за миг забързаното си ежедневие и обърнем замечтан поглед към планината. Елате заедно да помечтаем за големите върхове, заедно да си спомним за алпинистите останали завинаги в планината!<br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(255, 0, 0);">Сборен пункт - паркинга на туристическия център Мальовица в 10 часа на 26-ти април. </span><br /><br /><span style="font-style: italic;">*Към момента нямам актуална информация за състоянието на снежната покривка, но желаещите да се присъединят да се приготвят за едно екстремно мокро изкачване! Длъжен съм да ви предупредя, че има известна лавинна опасност и по преценка на място са възможни корекции по маршрута на групата ни.</span></div>ВОЖДАhttp://www.blogger.com/profile/06730484550212436428noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-23990511.post-90025570026219672622008-08-06T09:50:00.004+03:002008-08-06T10:09:32.776+03:00Планинско бягане Боровец - Мусала<div style="text-align: justify;">Докато ние се моткахме и хапвахме боровинки между Чакъра и Заврачица, нашата бързоходна машина Тони участваше в състезание за най-бързо изкачване на Мусала.<br />Това което знаех предварително беше, че контролното време за стигане до х. Мусала е 2 часа и бях казал, че е невъзможно, но Тони доказа, че може много повече, защото стигна до там за 1:35 часа, като по неговите думи е изгубил поне 10 минути в лутане.<br />В крайна сметка, върхът беше изкачен от Тони за 2:25 часа, като с това си постижение той спечели 2 медала - <span style="font-weight: bold;">бронзов в групата под 18 г. и златен при аматьорите. </span><br />Поздравления и пожелание за още по-големи успехи.<br /></div>ВОЖДАhttp://www.blogger.com/profile/06730484550212436428noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-23990511.post-47103933870415391222008-08-06T09:20:00.002+03:002008-08-06T09:47:01.517+03:00Мусала - 2-3 август - отчет<div style="text-align: justify;">Изкарахме една прекрасна екскурзия.<br /><br />След неколкократна промяна в състава на групата в последния момент, в крайна сметка се събрахме 16 човека. В 7.30 всички бяхме на линия до кино Изток, натоварихме се на буса и точно в 9.00 пристигнахме в Боровец.<br />В 9.20 12 от нас вече загряваха по пистата над х. Рила, а 4-ма решиха, че е по-добре да наберат малко височина с лифта. Около 11.30 се събрахме на х. Чакър войвода. Хижарите са различни в сравнение с преди 6 години, но условията са си същите (мизерни).<br />От там продължихме покрай двореца Саръгьол и над х. Марица, хапнахме по пътя, пасящото братство опасе няколко храста с боровинки и в крайна сметка между 14.30 и 15.30 всички стигнахме до целта - х. Заврачица. По пътя едни мотористи ни обгазиха леко, а после на хижата се наложи да изчакаме хижаря да ги нахрани, преди да ни настани, но прекрасното време и още по-хубавата гледка запазиха настроението ни добро. Врътнахме няколко игри на карти (с Джими отново доказахме, че си заслужаваме титлата от преди 2 години), вечеряхме, направихме малко снимки на звездното небе с апарата на Ивчо и си легнахме.<br />На другата сутрин трябваше да станем рано, за да успеем да минем през Мусала и да слезем до Боровец, че даже и да се приберем в София. В 7 часа събудих групата и в 8.15 вече катерехме към Мусала. За тези, които не знаят, маршрута Заврачица - Мусала е най-панорамния вариант за изкачване. Минахме през двуглавия връх Манчо, където си направихме доста снимки, след това изкачихме и Маришки чал, подсякохме двата Близнака и след кратка почивка в подножието на Мусала поехме по дългия баир нагоре. Първите (Ачо и Иво) бяха на върха някъде към 12, а последните към 13. Кратка почивка, 1-2 чая, няколко снимки и групата пое надолу.<br />Около 15 часа бяхме на хижата, хапнахме и се разделихме на две - 5 човека към лифта, а останалите по пътеката. След едно доста експресно слизане в 18.00 часа бяхме пред х. Самоков в Боровец и даже се наложи да си почакаме бусчето 5-10 минути.<br />През двата дни почти не видяхме облаче на небето, някои поизгоряха доста, други по-малко, но всички си изкарахме страхотно.<br /></div>ВОЖДАhttp://www.blogger.com/profile/06730484550212436428noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-23990511.post-14560744517177623782008-07-16T12:16:00.002+03:002008-07-16T12:25:26.509+03:00Групата се събра в добър състав<div style="text-align: justify;">Поради зачестилите въпроси ви информирам, че групата за Стара планина се събра в окончателен състав 20 участника и 2-ма палаткаджии. До няколко дни участниците ще получат по скайп и по пощата декларациите, които трябва да попълнят за участието и информация за необходимия багаж. Ще създам и един общ чат в скайп със всички участници, където да си обсъждаме подготовката и да коментираме възникнали въпроси.<br /><br />Имаме предварителни планове за изкачване на Черни връх на 26 или 27 юли и една двудневна Мусала на 2-3 август. Желаещите да се обаждат.<br /></div>ВОЖДАhttp://www.blogger.com/profile/06730484550212436428noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-23990511.post-13258717836579866042008-07-16T11:48:00.004+03:002008-07-31T10:07:17.831+03:00Обиколка на Витоша 2008 г. - кратък отчет<div style="text-align: justify;"><span style="font-style: italic;">Бях на морето по време на обиколката, но следях развитието по телефона.</span><br /><br />От старта са тръгнали 3-ма наши хора - Андро, Тони и Иво Къдравия.<br />Иво и Тони още от самото начало са дръпнали с бързо темпо напред. В 7 часа са били на Чуйпетльово, което е в средата на обиколката. В участъка Боснек - Чуйпетльово камък е влязъл в обувката на Тони, който в бързината е решил да не го вади. Естествено последствията са били сериозни наранявания на стъпалото и след Чуйпетльово той е започнал да се движи значително по-бавно и се е отказал в Ярлово, където е стигнал около 10 ч. Иво продължава с високо темпо напред и когато го чух около 10 ч. вече беше между Ярема и Железница. След малко душевна подкрепа от контролния ни пост на Железница в лицето на Тедо продължава напред и <span style="font-weight: bold;">в 17.06 ч. завършва на 5 място (4-ти сред мъжете). </span><span>Ето и цялото <a href="http://vitosha100km.hit.bg/results.html">класиране</a>.</span><br />Андро се движи през цялото време сам, като стига Чуйпетльово в 9.30, а Железница малко след 14.00 ч. и продължават заедно с Тедо (който отново е на поста си) към финала. Около 17.00 ч. над Бистрица, решавайки че вече би трябвало да са над Симеоново, тръгват да търсят контролния пост и изгубват трасето на състезанието. Поради натрупата умора Андро решава да се откаже.<br /><br />Поздравявам Иво за постигнатия огромен успех и въпреки че няма да участва в екскурзионното ще помислим за някаква награда, с която да изразим уважението към резултата му.<br /></div>ВОЖДАhttp://www.blogger.com/profile/06730484550212436428noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-23990511.post-39678902692131316272008-07-16T11:35:00.007+03:002008-08-06T10:08:28.313+03:00Бити и пребити<div style="text-align: justify;">По информация от самите потерпевши на 5 юли вечерта хижарят на заслон Тевно езеро (Пирин), заедно с още 4 човека е пребил жестоко 4 туриста спящи на палатки в близост до заслона. Информацията в публикуваната статия на места е противоречива и аз имам известни съмнeния около случката.<br />Хижарят Иван и приятелката му Валя познавам съответно от 9 и 7 години. Иван наистина е доста сопнат (като всички Банскалии) и от него има доста оплаквания за грубо отношение към туристи. Аз лично винаги съм се разбирал с него и никога не съм имал проблеми, но допускам че е възможно, ако преди това са имали някакви търкания да им е налетял на бой.<br />Потърпевшите са си извадили съдебни медицински експертизи и са подали сигнал в полицията. Ще следя случая и ще ви информирам за развитие по него. Ще бъде жалко, ако тоза ключово място за преспиване затвори врати.<br /><br /><span style="color: rgb(255, 0, 0);">Допълнение - 06.08.2008</span><br />На 19.07. вечерта на палатки пред заслона са спали Цво, Ачо и Светльо. Иван се е държал изключително любезно с тях и даже не им е взел пари за палатката. В кратът разговор е била засегната темата за пострадалите, като коментара на Иван е бил, че имало някакви пияни туристи, който дигали шум, хвърляли пиратки и плашели животните (питомни и диви) в района. Не е споменал, че е имало бой (естествено), но това е нормално. Ако е вярно описаното от него сигурно и аз бих скочил на бой на тези изроди.<br />На 22.07. в Сутрешния блок по Нова телевизия гостуваха 4-мата пострадали, видяха ми се свестни хора (с изключение на Ралица, която ми изглежда скандалджийка) и вече честно казано не знам на кой и за какво да вярвам. Факт е обаче, че Иван все още не е арестуван, така че някакво сериозно развитие по случая явно скоро няма да има.<br /></div>ВОЖДАhttp://www.blogger.com/profile/06730484550212436428noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-23990511.post-66223021445125857092008-07-16T11:23:00.003+03:002008-07-16T11:35:19.612+03:00Изгубени и намерени<div style="text-align: justify;">На 15.07.2008 г. около 20 ч. в ПСС е подаден сигнал за изгубена група ученици и учители от Плевен, общо 36 човека. Ситуацията възниква в района между х. Мазалат и х. Тъжа в Централна Стара планина. Част от групата достига до х. Тъжа в 2.30 през нощта, а 9 човека са останали по пътя на палатки. Днес около 10.00 всички са открити в добро здравословно състояние.<br /><br />По това, което четох при различните източници, оставам с впечатлението, че в групата не е имало нито един, който да има малко по-сериозен опит в планината. Групата се е губила на 2 пъти при това доста сериозно и само благодарение на хижаря на Мазалат, с когото са поддържали връзка са успявали все пак да се връщат към основната пътека. Освен това са направили най-сериозната грешка като са позволили групата да се раздели, въпреки че в случая това може би се е оказало по-правилното решение, защото на открито са останали сравнително добре екипирани хора, които са успяли до оцелеят в студената нощ, а другите са достигнали до подслона.<br /><br />Бе и ние сме губили пътя, както повечето знаят, ама винаги сме имали представа къде се намираме и накъде да вървим и в крайна сметка сме стигали по светло (с изключение на един случай, когато бяхме само двамата с Жени, и за който знаят малцина). Важното е, че в случая всичко завърши добре, защото днес времето е лошо и като нищо можеше да има измръзнали.</div>ВОЖДАhttp://www.blogger.com/profile/06730484550212436428noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-23990511.post-47806510836965454892008-06-10T16:37:00.008+03:002008-06-11T01:16:23.903+03:00Адрес на FTP сървъра<div style="text-align: justify;">За информация на тези, които качват или свалят снимки от FTP сървъра, който хоствам на домашния ми компютър, IP адресът за достъп е сменен на <span style="font-size:130%;"><span style="font-weight: bold; color: rgb(255, 0, 0);"><a href="ftp://78.90.211.102/">ftp://78.90.211.102</a><span style="font-size:85%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">.</span></span> </span></span><br /><br />Потребителското име и паролата, за тези които не ги знаят, могат да бъдат поискани по Skype.<br /><br />Мога да се похваля, че вече съм на интернет от Мегалан, което означава, че имам интернет непрекъснато, а не по 2 часа на ден като преди, когато бях на AirBites.<br />Също така вече са качени снимките от Беласица, намират се в папка Upload, скоро ще бъдат преместени в собствена папка.<br /><br /><span style="font-weight: bold;">Ще използвам тази статия да благодаря на Милен и Ради за новият дизайн на блога и прекрасния начин, по който се вижда прогнозата за времето.</span></div>ВОЖДАhttp://www.blogger.com/profile/06730484550212436428noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-23990511.post-88007211998162747122008-06-10T15:52:00.003+03:002008-06-10T16:47:26.160+03:00Стара планина - 2008<div style="text-align: justify;"><span style="font-weight: bold; font-style: italic;">Информация за участниците в групата</span><br /><br />Ето и последната информация, която събира всичко накуп.<br />Дата на тръгване: <span style="font-weight: bold;">09.08.2008 г.</span><br />Дата на прибиране: <span style="font-weight: bold;">17.08.2008 г.</span><br />Цена на екскурзионното: <span style="font-weight: bold;">250 лв.</span><br />Цена на транспорта: <span style="font-weight: bold;">30 лв.</span><br /></div><div style="text-align: justify;"><br />Срок за записване и внасяне на сумата: <span style="font-weight: bold;">02.07.2008 г.</span><br /><br /><div style="text-align: center;">Маршрут (може би за трети път го пиша):<br />х. Дерменка - 2 нощувки<br />х. Добрила - 2 нощувки<br />х. Васил Левски - 1 нощувка<br />х. Рай - 2 нощувки<br />х. Плевен - 1 нощувка<br /></div><br />Групата ще се сформира при минимум 16 участника, за момента има записани 12, като само 3-ма (всичките от немската) са платили. В случай, че до 02.07. няма достатъчно записани участници, парите събрани до момента ще бъдат върнати на записалите се във възможно най-кратки срокове.<br />При състав на групата от над 25 човека ще има отстъпка от цената по 10 лв. на човек. Ако се съберат повече пътуващи покрай групата може да има и други отстъпки. Информация за още един начин да си спечелите отстъпка от цената може да видите в моя коментар на статията за Обиколката на Витоша, публикувана от Андро.<br /><br />Подавам цената на транспорта отделно, поради факта, че някой може да желае да дойде направо в Карлово или да тръгне от Априлци в друга посока. Участниците разполагащи с карта за намаление по БДЖ, ще трябва или да ми я предоставят за закупуване на билет с намаление или да присъстват на закупуването на билетите, за да я представят на място.<br />Засега се очертава да се пътува с бързия влак в 7:20, което означава, че срещата ще бъде на Централна ЖП гара в 6:45, ако има промяна ще ви уведомя по Skype. Автобусът от Априлци пристига в София около 19:30 ч.<br /><br />Няколко дни след записването всеки участник ще получи декларация, която трябва да попълни и да представи при заминаването (оправданието "Забравих я" този път няма да мине).<br /></div>ВОЖДАhttp://www.blogger.com/profile/06730484550212436428noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-23990511.post-24556091646516829482008-06-10T14:41:00.003+03:002008-06-10T16:23:07.903+03:00Стара планина - 2008<div style="text-align: justify;"><span style="font-weight: bold; font-style: italic;">Информация за участниците, които ще се движат с групата без резервации.</span><br /><br />Съпътсващите групата трябва да са изпълнили следните условия:<br /><span style="font-weight: bold;">1. Да имат навършени 18 г. към датата на начало на похода.<br />2. Да са заявили участието си по този начин най-късно до 2 юли.<br /></span><span style="font-weight: bold;">3. Да имат планинска застраховка "Злополука" за периода на похода.</span><br /><span style="font-weight: bold;">4. Да имат медицинска застраховка "Злополука" за периода на похода.</span><br />Участници без застраховки няма да бъдат допуснати до движение с групата. Мога ди ви препоръчам, ако се съберете повече от 10 човека да си направите групова застраховка, ще ви излезе по-евтино.<br /></div><div style="text-align: justify;"><br />Участниците дължат хонорар на водачите в размер на 3 лв. за човек за ден или 20 лв. за целия поход. В зависимост от предпочитанията на конкретния участник сумата може да бъде изплатена на куп в началото или на части. Ако даден участник прецени, че ще си тръгне например на петия ден, а е внесъл сума от 20 лв., ще му бъде възстановена разликата. Срещу тази сума водачите се задължават да водят участниците между хижите и да уреждат настаняването им в хижата съгласно предварително уточнение на желанието им (дали ще спят в хижата, на палатки или някакъв трети вариант). Тези уточнения в повечето случаи ще се правят на някоя от почивките преди пристигането в хижата.<br /><br />Участниците имат възможност да пътуват от София до Карлово и от Априлци до София самостоятелно или с групата. Превозът от Карлово до Беклемето е предварително организиран за групата с резервации и там ще трябва да си намерят собствен начин за придвижване. В случай че пътуването ще е с групата, в срок до 25.07. трябва да бъде внесена при мен сумата от 30 лв. за транспорт. Участниците разполагащи с карта за намаление по БДЖ, ще трябва или да ми я предоставят за закупуване на билет с намаление или да присъстват на закупуването на билетите, за да я представят на място.<br /><br />След приключване на записването ще получите по пощата или по Skype бланката на декларацията, която ще трябва да попълните и да носите <span style="font-weight: bold;">задължително</span> при заминаването.<br />Последни уточнения на графика на екскурзионното ще намерите в темата за групата с резервации.<br /></div>ВОЖДАhttp://www.blogger.com/profile/06730484550212436428noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-23990511.post-22920864038364742562008-06-08T16:31:00.004+03:002008-06-09T11:43:24.671+03:00Обиколка на Витоша 100х24<span style="font-family: webdings; font-size: 130%;">Вече е обявена датата за обиколката на Витоша за тази година-</span><span class="important"><strong><span style="font-family: webdings; font-size: 130%;">12.07.2008г.</span><span style="font-size: 130%;"><br /></span> <span style="font-weight: normal; font-family: webdings; font-size: 130%;">За повече информация: </span><span style="font-weight: bold; font-family: webdings; font-size: 130%;"><a href="http://vitosha100km.hit.bg/">http://vitosha100km.hit.bg/</a><br /></span><span style="font-weight: normal; font-family: webdings; font-size: 130%;">Има време до тогава и не знам каква ще е хавата, но ще се радвам да се събереме за едно кръгче. </span></strong></span><span class="important"><strong><span style="font-weight: normal;font-family:webdings;font-size:130%;" ></span></strong></span>Androhttp://www.blogger.com/profile/09651813419401549130noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-23990511.post-43461967638291968352008-05-29T10:20:00.005+03:002008-05-29T11:31:04.655+03:00Беласица - отчет<div style="text-align: justify;"><span style="font-style: italic;">Близо месец след приключване на похода най-сетне намерих малко време да напиша и отчет за провеждането му.</span><br /><br />Както си беше по програма се събрахме на Централна автогара в 6.20 сутринта. Деян (приятел на Ради) обаче се беше леко успал, та се наложи да задържим автобуса на излизане от автогарата за около минута, за да може и той да се качи. Попълнихме бройката до 7 човека. Пътуването мина без проблеми и малко преди 10.00 ч. бяхме в Петрич. Отидохме до полицейското да се обадим на граничарите, обаче за наш късмет се оказа, че гранична полиция е на друго място, та загубихме половин час още от тук.<br />В крайна сметка точно в 11.00 поехме по баирите, като естествено в чисто мой стил си харесах една пътечка без маркировка и се юрнах по нея. За огромно щастие на цялата група след 10-тина минути излязохме на маркирания черен път и бавно и полека поехме в жегата нагоре. Като казвам жега, за тези които миналата година бяха с нас към Околчица, този поход би им се сторило по-скоро прохладно, но все пак слънцето си напичаше доста силно. Някъде около 12 ч. стигнахме до чешмичка и от една местна жена получихме малко повече информация за оставащия ни път (най-същественото от нея беше, че посочените в картата времена за Беласица са силно занижени и всъщност се оказа много права, защото до подножието на вр. Конгур стигнахме за 7.30 часа вместо очакваните 5). Забравих да спомена, че все още не бяхме получили утвърдителния отговор от граничарите, който ни беше изпратен още на 26 април, та по това време някъде се обади майка ми и каза, че писмото е пристигнало най-сетне. Бъзикът беше, че някой умен човек от Гранична полиция, явно не знаещ къде се намира Беласица, ни беше пратил в Смолянско.<br />И така продължихме от чешмичката нагоре, минахме покрай изоставена застава на граничарите (планината е изпълнена с такива) и накъде към 14 ч. спряхме за обяд насред черния път по-който се движехме през цялото време. Малко след това за пръв път излязохме на самата граница. Установихме това по купчинките камъни, натрупани през около 20-30 метра. За съжаление съседно било в гръцка територия ни пречеше да видим гледката натам. След още около час вече бяхме на открито по едни доста приятни полянки и гледката към Пирин беше величествена. Точно преди да стигнем началото на изкачването към Конгур, най-сетне се откри и гледка към Гърция и най-вече един язовир точно от другата страна на планината, на завоя на Струма. Виждаха се и Славянка с най-високия й връх Али Ботуш (Гоцев връх), който също е граничен връх, както и няколко по-ниски планини в гръцко, по билото на една от които имаше редица от около 20 вятърни генератори. Подсякохме връх Конгур и стигнахме до пътеката (пътя) свързваш хижата и върха. След кратка почивка започнахме слизане (за щастие по-голямата част по преки пътеки) към хижата и точно в 20.00 ч. след 9 часов преход бяхме там.<br />На слизане към хижата от там се чуваха някакви неистови крясъци и се наложи да предупредя групата да внимаваме във всяка дума, за да не стане беля. Оказа се, че опасенията са ми били напразни, защото викащите всъщност бяха няколко туристи, които играеха мач на поляната пред хижата и се кефеха като някой вкара гол.<br />Хижа Конгур се бивша военна застава, която е купена преди няколко години от местното дружество и след основен ремонт е отворена. Има баня с топла вода, която се ползва безплатно. Бойлерът е над печката в кухнята и водата се топли непрекъснато. Санитарните възли не са в особено добро състояние, но сме виждали и доста по-лошо положение. В страни от основната сграда има и 1-2 по-малки сгради, на които местните казват "офицерски къщички", ясно защо. Цената на нощувката е 8 лева.<br />Хижарят е готин, на моменти леко сопнат като всички местни, но се старае гостите на хижата да са винаги доволни. Стаите са големи с малко легла в сравнение с другите хижи. Ние спахме в стая с 8 легла, като на х. Грънчар например в толкова голяма стая щеше да има поне 20 легла. В столовата има огромна табела "Забранено внасянето на храна от вън" и ние си сформирахме трапеза в коридора пред стаята, където също има маси и пейки. В последствие се оказа, че нямало да има проблеми да си хапнем и там, но пък щеше да ни е доста тясно, защото столовата е малка, а в хижата имаше доста туристи.<br />Сутринта пийнахме по чайче и започнахме да се приготвяме за път. Тедо имаше "леки" проблеми с коляното, т.е. едва можеше да ходи и заедно с Жени, която я мързеше до болка да ходи решиха да слязат директно в Петрич. Информацията от тях е, че пътеката надолу е доста приятно, почни през цялото време по стръмни улейчета. Малко над Петрич е станало доста мръсно наоколо, но това е характерно почти навсякъде. При следващи посещение на района със сигурност ще предпочетем този вариант за достигане до хижата.<br />Останалите 6 баирбудали се понесохме обратно нагоре към вр. Конгур (1851 м.) и за около 2.30 часа го достигнахме. Горе има една полуразрушена наблюдателна вишка и две изоставени сгради от гръцката страна, все още стоят и голяма част от телените заграждения. Гледката е великолепна както към България, така и към Гърция.<br />След половинчасово моткане се понесохме към вр. Радомир. Пътят между двата върха е изключително приятен без почти никакъв наклон, точно преди върха по една пътечка пак без особен зор се стига до най-високата точка. Вр. Радомир (2029 м.) е най-високия връх в Беласица. До 1942 г. се е казвал Калабак и местните все още си го знаят така (между другото дружеството в Петрич също се казва Калабак). Гледката е подобна на тази от Конгур, но от тук се вижда и Дойранското езеро. Интересното беше, че освен по бетонната гранична пирамида, нямаше по какво друго да се разбере, че сме на границата - нямаше изоставени сгради, нито каквито е да е следи от заграждения, което правеше удоволствието пълно.<br />Слизането от другата страна на върха беше приключение - доста стръмно, с маркировка тук таме, но без почти никаква пътека. Трябваше ни около половин час да стигнем отново до пътя, но през това време сме слезли може би около 300 метра денивелация. Тук седнахме да похапнем и след това продължихме надолу. След около 30 мин. се отклонихме от подбилния път и започнахме продължителното слизане към с. Самуилово. На около час от билото минахме покрай няколко сгради в местността Лопово и в последствие разбрахме от секретарката на дружество Калабак, че една от тях е стара застава, която е закупена от дружеството и догодина би трябвало да заработи като х. Лопово (хижарят ще е грък, защото не е имало желаещи българи). Слизането от Лопово надолу е по военен път, който е с много малък наклон и по тази причина безкраен. Поради това, че пред половината време ръсеше лек дъждец, взехме пътя до селото (общо 3.30 часа) без почти никаква почивка и в крайна сметка, малко преди 19.30, след 11 часа преход, стигнахме до селото. Някъде в тези часове, решихме, че на другия ден няма да ходим до Тумба, защото никой няма да издържи още един над 10 часов преход.<br />Автобусът, който трябваше да ни прибере към Петрич, беше предвиден за 20.15 и тъкмо бяхме решили, че може да не мине, когато в 20.40 това най-сетне се случи. Пристигнахме в Петрич, където Жени ни беше настанила в туристическата спалня и ни чакаше на автогарата, за да ни заведе до там.<br />Туристическата спалня е на втория етаж на най-обикновена къща в града и разполага с 20-тина легла, добре поддържана и с баня с топла вода. Поддържа се от секретарката на дружеството Светла, а нощувката струва само 7 лв. за случайни хора и 5 лв. за туристи. След като всички се изкъпахме излязохме да вечеряме и по някаква случайност си намерихме готина кръчма, в която кухнята все още работеше.<br />На следващия ден сутринта с голяма мъка успях да изритам групата от леглата чак към 9 ч., като преди това бях уредил със Светла бусче, което да ни откара до Самуилова крепост и храма на Ванга в местността Рупите.<br />Закусихме и потеглихме. Минахме през автогарата и си купихме билети за София, за автобуса в 16.30 ч. Разгледахме забележителностите и по обяд се върнахме в Петрич, където разгледахме и откритата същия ден къща-музей на Ванга. Обядвахме и потеглихме към София. Малко след Благоевград над Рила се исипваше пороен дъжд, а от запад грееше прекрасно слънце и лично аз за пръв път видях дъга, която описваше цяла полуокръжност, беше изключително красиво.<br /><br />В заключение, тези които не дойдоха изпуснаха доста. Трябва да ви кажа, че дори със спане на толкова евтини места, при това и с една нощувка по-малко, походчето се върза някъде около 70-80 лв. За съжаление все по-трудно ще става да се ходи на някъде без да имаш поне 100 лв. заделени за целта.<br /></div>ВОЖДАhttp://www.blogger.com/profile/06730484550212436428noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-23990511.post-8612110468370711542008-04-29T21:46:00.007+03:002008-04-30T20:56:09.352+03:00Имаме нужда от върхове!<div style="text-align: justify;"><strong></strong>Имаме нужда да се изкачваме, за да открием във високото това, което не ни дават долините! Имаме нужда да се изкачваме, за да се завръщаме, узнали отново цената на скъпите ни неща!<br />На 20 април 1984г. Проданов стъпи на Еверест. Изкачи се сам и сам остана в ледената прегръдка на Хималаите. Хималаите са далеч, Рила обаче е близо, а духът на планината е един и същ, без значение от достигнатата кота. На 20 април, 24 години по-късно, трима приятели се върнахме в планината. Там сред тишината на застиналите сенки на отвесните зъбери да си поиграем на криеница с лавините, за да си спомним за Христо, за Людмата – за подвига, амбицията, силата; за човечността... Думите ни бяха излишни... Застанахме тихо до паметните плочи върху голямата морена, погледнахме плахо към Камилата и сведохме очи за миг... Вдигнахме наздравица с топъл чай в памет на всички оставили телата си и разтворили душите си в планината.<br />Всеки сам определя цената, която да заплати за своите мечти. Христо – и възхваляван, и критикуван, бе първият българин дръзнал да се изправи срещу световния планински първенец. Дали загина, защото бе слаб, защото се бе предал или загина с усмивка, щастлив? Няма и смисъл да се питаме - той просто сбъдна мечтата си. В нощта на 20-ти април Людмата също направи своя избор - загърбвайки завинаги Еверест.<br />На 20 април Вожда, Андро и Аз (Тедо) се качихме до втора тераса на Мальовица. На апела ми да си спомним за Христо и Людмата на учебен център Мальовица “изненадващо” нямаше никой желаещ да се катери с нас. Жалко, но факт! Тръгнахме в уречения час в ясно и слънчево време. Трудно е да преценя дали имаше повече сняг или вода; за около 2 часа стигнахме до хижа Мальовица. След кратка почивка тръгнахме нагоре към втората тераса. Снежната покривка бе с дебелена около 1,30 м. Снегът - мокър и тежък. По околните улеи личаха падовете на скоро стоварили се лавини (внушителна бе една от лавините, зависнала само на няколко десетки метра над хижата). В това изкачване нашият Вожд получи своето ново, зимно, прозвище – "Ходещият по снега". Не зная каква бе тайната (може би Влади знаеше къде са камъните под снега), но той се движеше с привидна лекота по снега, докато аз и Андро (особено аз) се борехме неистово с пропадания на почти всяка крачка. Стигнахме до голямата скала, на която са паметните плочи на загиналите алпинисти, поклонихме се и седнахме на една уютна и най-вече суха скала, стърчаща от снега. Направихме си по чаша чай, вдигнаме наздравица за духовете на планината и с пожелания за дълголетни общи катерения изпихме живителната течност. Голямо удоволствие е да пийнеш топъл чай, докато си вир вода, а мускулите ти вече са се сковали от умора. След още малко препичане на слънце (благодарение на което сега лицата ни са наситено червено оцветени), започнахме спускането си по обратния път. На хижата последва поредната слънчева баня (която ни доизгори лицата) и след едно много мокро, но забавно спускане скоро бяхме на изходния пункт, от където бяхме тръгнали сутринта.<br />В заключение ще кажа само, че това изкачване беше едно великолепно изживяване, един съвършено интимен момент между нас и планината. Върхът бе прекалено далече за нас този ден, но въпреки че не се качихме на него се върнахме удоволетворени с широки усмивки, изгорели лица и изпълнени с емоции души.<br /><br />Поклон пред паметта на загиналите в планината, наздраве за живите - вървящи в техните стъпки към поредния връх. А върховете имат много имена, за Проданов – това бе Еверест, за Людмата – върхът е с името Човечност!</div>Teohttp://www.blogger.com/profile/13166656858998441635noreply@blogger.com0