Рилски езера - 31.01.-04.02. - уточнен график

За огромно мое съжаление във фирмата имаме обща среща със задължително присъствие и затова се наложи аз да пътувам в събота. Групите се разделиха по следния начин:

- Иво, Божо и Светльо (евентуално и Маги) пътуват утре (четвъртък) и се връщат в неделя;

- Аз, Жени, Тедо и Андро пътуваме в събота и се връщаме в понеделник.

И двете групи сме се уредили с автомобили и резервации на хижата, ако има и други желаещи, които не са се обадили за момента ще трябва да си уреждат транспорта и настаняването сами. Ако ще пътувате утре се свържете с Иво, за да се уточните за час на среща на Пионерска, а ако ще пътувате в събота ми се обадете на мен.

Времето се очертава прекрасно и не знам, защо никой друг не се нави, но това си е ваше решение. Надявам се следващия път да направим по-голяма група - доколкото разбрах в началото на май ще има шест поредни почивни дни, така че се гответе.

Рилски езера - 01-03 февруари

Идеята е да се уплътни междусрочната ваканция с едно снежно (ако все още има сняг) походче.
Тръгване на 1 февруари от автогара Запад, часът ще бъде уточнен допълнително.
С транспорт до х. Пионерска и нагоре пеша. Мераклиите да си носят ските, а за нескиорите ще уредим някаква разходка в района на хижата.
Връщането е по обратния път, поради липса на друга зимна възможност.
Правя уговорка, че походът ще се състои само при хубаво време.

Правила за участие: не се допускат участници, които след като се напият се затварят в тоалетните, докато групата обръща района на хижата да ги търси.
Необходима екипировка: Зимни обувки; средно дебели дрехи, но повечко; шапки, шалове, ръкавици и др. такива; храна в хижата има, въпреки това препоръчвам да си носите и нещичко с вас.

Приблизителен разчет на разходите:
-------------------------------------------------
нощувки - 2х15= 30 лв.
транспорт - 2х8= 16 лв.
===========================
ОБЩО: 46 лв.

ИСКАМЕ СИ ПЛАНИНАТА ЖИВА!

Повечето сигурно сте разбрали от писмото на Оги, че в сряда на 23.01. ще се проведе шествие в опит за защита на живата природа.
Сборен пунк: паметника на св.Климент Охридски
Начален час: 17.30 ч.

Походът ще бъде до пл.Цар Освободител, където в 18.30 ч. има среща с кукери, които да прогонят тъмните сили от държавното управление.

Препоръчително облекло: планинарско с челници и раници

Ще се радвам да се видим на място, аз лично ще се появя чак на площада, защото преди това съм на работа.

Екскурзионно 2008

Привет приятели,
новата година вече започна и е време да помислим за новото екскурзионно. Свел съм избора до 2 маршрута, но понеже сам не мога да реша, кой от двата ми харесва повече обявявам анкета за избор на маршрут.

Предложение 1

От Дерменка до Рай (СТП 200)
8 дни, 7 нощувки

Маршрутът започва от Троянския проход, минава през хижите Дерменка, Незабравка (Добрила), Васил Левски и Рай. По пътя се минава през резервата Стенето, може да се изкачат върховете Амбарица, Купена (с почти алпийска трудност), Кръстците. От хижа Рай се предвижда изкачване на най-високия връх в Стара планина - Ботев (2376 м.), а в непосредствена близост до хижата е водопада Райско пръскало (най-високия постоянно течащ в България). Слизането е в Калофер. При желание от ваша страна за още една нощувка, може да се направи преход от х. Рай до х. Плевен и да се слезе в Априлци.

Продължителност на преходите: 4-8 часа.
Цена около 240 лв., с допълнителна нощувка до 270 лв.

Предложение 2

От хижа Плевен до Узана (СТП 300)
7 дни, 6 нощувки

Маршрутът преминава през хижите Плевен, Тъжа, Мазалат и Узана. По пътя се минава по време на преход през вр. Ботев. Интересни обекти са, вр. Марагидик, масива Триглав, Пеещите скали, географския център на България, който е на около 1 км. от х. Узана. Атракция в този маршрут представляват санитарните възли на х. Мазалат, които са най-добрите съществуващи в българска хижа. В района на х. Узана има възможност за посещение на басейн. Слизането е към Габрово. Маршрутът може да се удължи с преход през вр. Шипка до х. Бузлужда, откъдето да се слезе в Казанлък.

Продължителност на преходите: 4-8 часа.
Цена около 210 лв., с допълнителна нощувка до 240 лв.

И двата маршрута представляват част от предишни екскурзионни летувания, първото през 2001 г., второто през 2004 г. и имам прекрасни спомени и от двата. Който и избор да направите няма да сбъркате. Гласуването започва от днес и ще продължи до края на януари. Моля да гласуват само хора, които желаят да участват в екскурзионното.

х. Ком - 13-14 октомври 2007 г. - Програма

12.10.2007 г., 14,25 ч.
Походът е отложен поради малкия брой желаещи и вероятността за лошо време! Надявам се следващия път да се получи нещо.

Привет на всички. Параметрите на похода вече са уточнени.

Среща събота 8,00 ч. - Централна автогара София
Пътуване до Берковица с автобус за Лом в 8,30 ч.
Най-вероятно ще уредя транспорт от Берковица до х. Ком, но трябва да знам някакъв приблизителен брой на участниците.
Пристигане на х. Ком и настаняване.
При хубаво време - изкачване на вр. Ком 2016 м.н.в.
Вечеря и нощувка в хижата. По информация от хижаря горе има храна, но аз препоръчвам да си вземете по нещо.
В неделя слизане пеш до Берковица и прибиране към София с автобус. Има доста автобуси по направлението, но не мога да се свържа с автогарата в Берковица, за да разбера точното разписание.
Засега прогнозата за времето е доста обнадеждаваща и за двата дена, въпреки възможността за превалявания. Надявам се да се сбъдне. Очаквам заявките ви за участие по един от познатите ви начини.

Използвам случая да честитя РД-то на Вили. Доколкото разбрах има намерението да празнува горе, така че очаквайте купон.


Предварителен разчет на разходите:
-------------------------------------------------
София - Берковица - 7 лв.
Берковица - х. Ком - 5 лв.
Нощувка на х. Ком - 6-10 лв.
Берковица - София - 7 лв.
===========================
Общо: 25-29 лв.

вр. Ком - 13-14 октомври

Ето и следващото предложение за поход по идея на Емо Кунчев.

Изкачване на вр. Ком от хижата около 2 часа (съответно 1.30 слизане), преспиване на хижата и на втория ден слизане в Берковица или преход до Петроханския проход. Може да се пътува и с влак за по евтино, но пък ще ни отнеме доста време.

Датите все още не са окончателни, както и не е сигурно, че похода ще се осъществи. Желаещите да пишат или да се обаждат.

Отчет за похода до Мусала

Е най-сетне намерих малко време да попиша и да разкажа какво се случи на Мусала.

На изходния пункт се събрахме общо 18 човека, двама трябваше да дойдат по-късно с лек автомобил направо в Боровец. Метнахме се на маршрутките и за има няма час се придвижихме до двореца Царска Бистрица. Шофьорчетата определено бяха доста луди, защото на правата преди Самоков пердашеха със 130.
Стоварварихме се от бусовете и компанията от втория ни изненада с решение да се качват с лифта. Петминутка на пейките и се разделяме 7 човека към лифта и 11 по долината нагоре. След около 30 мин. ходене един от седмицата звънна с прекрасната информация, че лифта бил в профилактика. Наложи се да спрем и да ги изчакаме. За да не замръзнем съвсем направихме изчакването на няколко почивки с бавно ходене между тях. След още час лифтаджиите бяха при нас и продължихме нагоре.
Малко над Велчовото мостче ни настигна камионче, каращо ламарина за покрива на новата хижа, която след около 20 години застой отново се строи (интересно, кой ли борец си я е купил и е започнал работа по съществуващата конструкция без никакво изследване за годност). Десет маймуни накацаха по него, някои вътре, други отсрани, още 4 си дадоха раниците и така продължихме нагоре. След около час бяхме на хижата.
И изведнъж времето се промени коренно. На качване почти през цялото време се движехме в мъгла, а на хижата ни посрещна ярко слънце. Хапнахме и се размазахме, въобще не ни се продължаваше нагоре. Чухме се с другите двама кандидат лифтаджии и се оказа, че вече са напреднали нагоре и ще дойдат до около час. Естествено решихме, че може да си починем малко и да ги изчакаме, намятахме се по маси и пейки и заспахме. По някое време Ачо не издържа и реши да ходи да си вземе малко сняг от отсрещния баир. След 10 мин. ми се обади, че е тръгнал към Свинкса (луд човек). След малко дойдоха и последните двама, та се наложи да го върна малко преди да е стигнал до билото.
Най-сетне към 15.30 тръгнахме към заслона. Изкачихме се за около час. Бях запазил горе всичките свободни места към четвъртък вечер - 15 , с ясното съзнание, че ще се гъчкаме, но иначе какво да направя, да връщам желаещи ли? Величка нещо като чели се притесни леко, но видя че за нас не е проблем и се успокои, даже и доволна беше. Не всеки ден е 5 нощувки на кяр, при това без излишни спорове. Времето беше все още приятно и решихме да се изкачим до върха и да останем за залеза - изключителна красота. После се организирахме за едно бързо слизане и бяхме в заслона преди да се е стъмнило напълно.
Направихме едно приятно купонче с доста ядене и малко пиене и към 23 почнахме да се ориентираме по леглата. Интересно защо обаче, на някои не им се спеше и се качиха в спалното чак към 1, че даже си продължиха лафа горе, а Ивчо дори си устроил и хапване, както разбрах на сутринта.
Събудих групата преди 7.30 (до 8 часа спалното трябва да е освободено, както пише на входа му), слезнахме да закусваме и почнахме да обсъждаме вариантите за слизане. Предложенията бяха 3 - по обратния път; до х. Мусала и от там през х. Чакър Войвода; през Маричини езера, покрай хижата и по пътя през Черната скала. Проведохме гласуване с резултат 4 по обратния път, 8 през езерата и 8 въздържали се. Реших да разделя групата на 2 като оставя Жени да води групата по обратния път. Изведнъж се оказа, че почти всички въздържали се ги гони мързела и се върнаха обратно, та в крайна сметка за нагоре останахме 9 човека.
За това какво е ставало с тях по обратния път може да разкаже някой в коментар, ако му се занимава. Аз не съм бил и не искам да преразказвам. Разбрах само, че никой не е излезнал на правилното място в Боровец, но важното е, че изгубени няма.
Ние деветимата с огромното желание за ходене се понесохме към върха, кратка почивка и слизане покрай паметника на Георги Стоименов и надолу към долината на Маричини. За разлика от спомените ми отпреди 5 години, този път не се наложи да газим до коленете в кал и беше супер готино. Към 12.30 бяхме на х. Марица. Кратка обедна почивка и започнахме гадната част от маршрута - път, гаден път и още по-гаден път. Добре че преди Черната скала има малко изкачване за разнообразие. Стигнахме в Боровец към 17, при положение, че целта ни беше 16, а не сме се мотали по пътя изобщо, само най-необходимите почивки. Добре че шофьорите бяха свестни хора и не се заяждаха с нас, даже казаха, че им е било приятно да си поседят един час на чист въздух. Към 18 си бяхме в София и кой от къде е.
Този път не ми се получи много добре разказа, но какво да се прави, не всеки път му идва на човек музата. Ще се радвам да видя и вашите коментари за похода. Не е необходима регистрация, за да пишете коментари.

Мусала - 22-23 септември, 2007 г. - Програма

Ето и програмата за екскурзията до Мусала:
Тръгване: 7,30 ч. - Окръжна болница - локалното
до Боровец с маршрутка - 9,00 ч.
Изкачване по долината на Мусаленска Бистрица до заслон Еверест - 5-6 часа. Обяд на х. Мусала около 13,00 ч.
При добро време изкачване на вр. Мусала. Може да гледаме и залеза.
Вечеря и нощувка на заслона.
На сутринта при хубаво време изкачване за изгрева до върха.
Слизане по обратния път. При хубаво време може и през х. Чакър Войвода.

На много места написах „при хубаво време“. Прогнозата обаче е за доста лошо време особено в събота, така че ако ще идвате се подгответе добре с екипировка. На заслона няма храна, така че носенето на храна с нас е задължително за всички.
Ето ви един линк към прогноза за времето за вр. Мусала. Прогнозата се променя всеки ден, в момента за събота дават възможност за преваляване от сняг - 20%.

Заявки за участие на e-mail ми или по Skype. Желателно е четвъртък вечерта да знам кой ще идва, защото транспорта трябва да се заяви. Който трябва да се свърже с мен знае как.

Приблизителен разчет на разходите:
------------------------------------------------------------------------------------
Транспорт - 2х7 лв. = 14 лв. (21.09.2007 г., 15,30 ч.)
Нощувка - 8 лв. (с карта на БТС - 7 лв.) (21.09.2007 г., 22,20 ч.)
==============================================
Общо: 22 (21) лв.

Отчет Пирин - 6-8 септември, 2007 г.

Ето, че след близо година отново сме тук. Малко ме беше хванал мързела, но сега съм решил да почна да поддържам блога и да пиша по-често. Колегата RDPK7 ще помага с оформлението.

Та, ето какво се случи на Пирин.
Тръгване на 6-ти от Централна автогара. От самото начало работата взе да се сбъгясва, щото за автобуса в 7,30 ч. нямаше билети, нищо ще вземем този в 8,30 ч. Радостното е, че времето обещава да е хубаво въпреки прогнозата за дъжд, която обаче не ни отказа да тръгнем. След 4 часа търкаляне с транспорта, най-сетне сме на х. Вихрен. Слънцето е на 6, вятърът подухва леко. Настаняват ни 13 човека в стая с 9 легла и 4 дюшека. Добре че има как да се комбинираме по двойки.
Към 14,30 ч. потеглихме към върха, въпреки съображенията, че времето няма да ни стигне, избрах маршрута през Казаните. Беше приказно красиво. Някои даже успяха да намерят и еделвайс, снимка за спомен и продължаваме нагоре. На върха бяхме по график. Първите в 17,10 ч., последните в 17,45 ч. Имаше малко мъгличка, но и хубави снимки се получиха. После надолу към хижата. Малко ни се поразбиха коленете, но пък бяхме супер щастливи.
Време е за вечеря. Да ама не, столовата препълнена с пияници дошли с колите до горе, само и единствено с тази цел. Облякохме кой каквото имаше и заехме двете външни маси, въпреки приятната температура от около 2-3 °C над нулата.
Към 21,00 ч. ми звъни телефона. Ачо, който вече го бяхме отписали, току що е минал границата при Гоце Делчев и идва към хижата. Чудесно още един човек ще топли стаята с телесната си температура. Пристигна към 22,30 ч. В столовата най-сетне се беше освободила една маса и част от групата се намести на нея. Откараха до 1 часа - гадовете се надяваха да им позатоплим стаята, обаче нямаха късмет. Просто студа беше толкова голям, че и 30 човека да бяхме, пак нямаше да ни е по-топло.
На сутринта двама отказаха да продължат. Единият поради общо неразположение, другият поради големия студ през нощта (и поради мързел, ако питаш мен). Едвам раздигах групата от креватите и вместо в 8,00 ч. потеглихме в 9,00 ч. Планът беше х. Синаница, а при хубаво време и върха.
До Муратово езеро успяхме да наваксаме част от закъснението, но после до Бъндеришка порта си го отворихме отново. По пътя към Синанишка порта ни заваля лека сугращица, но връщане назад вече нямаше. Успяхме да се промъкнем преди да завали сериозно.
Заваля сериозно, като в средата на зимата. Не спря чак до полунощ, натрупа около 20 см. Естествено върхът остана за следващия път, тъкмо да има за какво да отидем пак.
На сутринта слънчо отново беше решил да ни радва. Страхотни снимки станаха. Поехме надолу към Кресна, с надеждата, че транспорта, който съм уговорил ще ни чака на Върбите (местност, на която всички местни казват Лагера). Хижарят даде указания да не следваме маркировката, а в един момент да хванем по бѝлото. Ама кой да разбере, че става дума за някакво малко бѝло и отклонение от маркировката на не повече от 50-100 метра. Избих по пътеката за х. Яворов. По едно време я изгубих и тръгнахме на посоки през гората спазвайки посоката, в която трябва да е бѝлото. Е стигнахме го, но по времето, когато вече трябваше да сме на пещерите, ако бяхме движили по маркировката. След около час по бѝлото стигнахме до отвес точно над реката. Кратко съвещание и избираме да слизаме на ляво. След шеметно 15 минутно спускане, разбираме, че решението е било правилно. Намираме се на 100 м. от разклона, до който трябваше да стигнем по нормалния път.
Обхват няма, така че се надяваме транспорта да ни чака и след кратка почивка тръгваме надолу. Успях да се обадя на момчето с буса към 13,15 ч., когато според мен трябваше вече да е на Лагера и да ни чака. Оказа се, че понеже не съм му потвърдил, не е тръгнал от Кресна, но се организира бързо и се съгласи да се качи и по-нагоре, защото след загубването бяхме доста уморени. По време на разговора разбрах, че всъщност не става въпрос за бус, а за камион ГАЗ. Е поне ще е забавно.
Всъщност забравих да кажа, че освен мойте 14 човека успях да загубя и петима бургазлии и двама радомирци.
Накрая се метнахме на пътническият влак, прекачване на Дупница и в София малко преди 21,00 часа.

Мусала 22 септември

Отложено!
(поради лоши атмосферни условия :-( )

Най-сетне ще си направим и една тридневка, че откога не съм ходил нанякъде, като изключим екскурзионното разбира се.
Значи планът е: на 22 се качваме на заслона, на 23 преход до Заврачица и на 24 от Заврачица по долината на Марица до Боровец. Ходенето е по 5-6 часа на ден за тези, които не са запознати с маршрута.
Ако някои случайно се заинтересува и ми няма координатите, да пише коментар тук.