Както бях писал и по-рано, служебни ангажименти ме възпрепятстваха да се кача преди събота (2 февруари), но се стараех да поддържам връзка с групата на хижата още от четвъртък на обяд, когато първите четирима стигнаха там. Купонът им се вихреше в почти празната хижа, сами с още 2-3 туристи.
Малко лирично отколнение - В хижата е започнал доста сериозен ремонт и до лятото ще замяза на хотелче с малки стаи за по 2-3 човека, повечето със санитарни възли и само няколко общи помещения - хората се готвят за наплива от изроди, който ще се появи там след построяването на незаконния лифт :-( гадост.
Та младежите си бяха направили малко скокче (влека естествено не работи за 4 човека), а вечерта и скромно купонче.
В петък към тях се присъединиха още двама човека - Дончо и Оги. Когато ги чух вечерта разговорът беше особено съдържателен, като основните думи бяха "Тууука една ракииия", важното е, че им беше весело.
На другия ден се включихме и ние. Влекът пак не работеше, защото над горския пояс духаше зверски вятър, но като изключим това временцето беше супер. На качване, както става почти винаги се срещнахме с Надето, един от първите членове на планинарската ни компания, която е от Дупница и Езерата са й като втори роден дом. На хижата вече имаше доста хора, повечето скиори, като голяма част от тях използваха транспорт под формата на рак-трак до горе, срещу скромната сума от 10 лева на човек (100 лева на курс). Вечерта Андро почерпи с бутилчица уиски за РД-то му от предния ден.
На другия ден временцето беше супер, както се вижда и от снимчицата по-долу (почти същата, като тази от миния март). Влекът вече работеше и всичко живо се юрна да кара, докато аз и Жени си почивахме в хижата - домързя ни да се разхождаме. Младежката компания реши да пробва как ще се справи със спускането по улеи и се оказа, че им се удава, с изключение на Ачо, който слизаше или по корем или по задник надолу. Следобед Дончо, Оги и Светльо си тръгнаха, а останалите 7 човека се оказахме сами в хижата.
Много странно е усещането да си сам в толкова голяма хижа, но е готино - можеш да си правиш каквото си искаш, без да се притесняваш че пречиш на някого, а пък и никой не ти пречи. Хапнахме, пийнахме, завъртяхме няколко игрички на белот и си легнахме. На сутринта лека-полека се отправихме надолу. Първо пешаците, а после и скиорите. Ние бяхме с кола, на която се метнахме от Пионерска, но на младежите за съжаление им се наложи да трамбоват още около 3 часа до Сапарева баня, защото транспорт нямаше никакъв.
Та така премина на езерата. Гответе се за похода до Беласица, който ще бъде в началото на май месец, като наближи ще има и допълнителна информация. А ако всичко е наред ще организираме и нещо в началото на април месец.
Няма коментари:
Публикуване на коментар