петък, май 18, 2012

Екскурзионно летуване 2012 - Рила и Пирин

Привет банда. От доста време съм обещал описание на маршрута за тази година, та ето го и него.

Вариант: Рила-Пирин
Дата на заминаване: 21.07.2012 г.
Дата на връщане: 29.07.2012 г.
Цена: 315 лв.
Срок за записване и плащане: 09.07.2012 г.
Цената включва: 8 нощувки, 8 закуски, 6 обяда, 6 вечери, планински водач (Вожда) и застраховки.
Цената не включва: част от храненията съгласно описанието на маршрута, трансфер до изходния пункт, междинни трансфери и на прибиране.

Вариант: Рила
Дата на заминаване: 21.07.2012 г.
Дата на връщане: 24.07.2012 г.
Цена: 120 лв.
Срок за записване и плащане: 09.07.2012 г.
Цената включва: 3 нощувки, 3 закуски, 2 обяда, 2 вечери, планински водач (Вожда) и застраховки.
Цената не включва: част от храненията съгласно описанието на маршрута, трансфер до изходния пункт и на прибиране.

Вариант: Пирин
Дата на заминаване: 24.07.2012 г.
Дата на връщане: 29.07.2012 г.
Цена: 195 лв.
Срок за записване и плащане: 09.07.2012 г.
Цената включва: 5 нощувки, 5 закуски, 4 обяда, 4 вечери, планински водач (Вожда) и застраховки.
Цената не включва: част от храненията съгласно описанието на маршрута, трансфер до изходния пункт и на прибиране.

Описание на маршрута:
Ден 1
Сборен пункт - София, Автогара Запад (Овча Купел), 10:00 ч. Трансфер с обществен транспорт до Рилски манастир или самостоятелно пристигане на Рилски манастир до 13:00 ч. Свободно време за разгледждане на манастира и/или обяд на свободна консумация. Начало на услугите. Пешеходен преход около 5 часа през Кирилова поляна до х. Рибни езера. По време на прехода се откриват страхотни гледки към върховете от Мальовишкия дял и моите любими улеи - Синия, Дяволския и Белия.
Настаняване в хижата и вечеря. Възможност за разходка на челници до Смрадливото езеро (около 1:30 ч.). Нощувка.
Ден 2
Ранно ставане. Закуска и взимане на сух пакет за обяд.
Пешеходен преход около 7 часа през Павлев връх (Рилското конче), Черна поляна и Ангелов връх до х. Македония.
Настаняване в хижата. Свободно време. Вечеря и Нощувка.
Ден 3
Закуска.
Пешеходен преход около 4 часа до с. Добърско. Време за разглеждане на историческата църква в селото.
Пешеходен преход около 1 час или трансфер с обществен транспорт при наличие на подходящ до с. Горно Драглище.
Настаняване в къща за гости и обяд. Свободно време за разглеждане на района или почивка. Вечеря на свободна консумация. Нощувка.
Ден 4
Закуска. Трансфер с обществен или специален транспорт до Разлог.
Край на услугите по маршрутът във Вариант Рила. Самостоятелно отпътуване.
Участниците по маршрутът във Вариант Пирин трябва да пристигнат на изходния пункт автогара Разлог до 12 ч. Начало на услугите.
Участниците в пълния маршрут ще разполагат имат свободно време за разходка в Разлог и обяд на свободна консумация.
При възможност транфер до местността Беталовото или пешеходен преход около 1 час до същата. Пешеходен преход около 3:30 ч. до х. Яворов.
Настаняване в хижата. Вечеря и нощувка.
Ден 5
Много ранно ставане. Закуска и взимане на сух пакет.
Пешеходен преход 10-12 часа през Разложки суходол, Баюви дупки, Кончето, Кутелите и Казаните до х. Бъндерица.
При подходящо време и желание на участниците част от групата може да изкачи първенеца на Пирин вр. Вихрен (2914 м.) от местността Премката - маршрута се удължава с около 1:30 ч.
Настаняване в хижата. Вечеря и нощувка.
Ден 6
Закуска.
Свободно време за почивка след тежкия преход. Възможност за разходка до Байкушевата мура около 30 минути. Обяд.
Възможност за лъчове в района на хижата с много варианти за маршрут, включително и изкачване на вр. Тодорка, откъдето се открива страхотна гледка към Вихрен и Кутелите.
Вечеря на свободна консумация в столовата на хижата или близката кръчма. Нощувка.
Ден 7
Закуска.
Пешеходен преход около 5 часа през Бъндеришка и Синанишка порта до х. Синаница.
Настаняване в хижата и обяд.
Възможност за изкачване на близкия връх Синаница около 2 часа или свободно време за почивка край красивото Синанишко езеро.
Вечеря и нощувка.
Ден 8
Закуска.
Пешеходен преход около 5 часа до х. Яне Сандански в местността Попина Лъка.
Настаняване в хижата и обяд.
Свободно време за разходка в района на хижата.
Вечеря. Сбирка край лагерния огън за рекапитулация на маршрута. Нощувка.
Ден 9
Закуска.
Транфер със специален транспорт до гр. Сандански. Край на услугите.
Свободно време за разглеждане на града и самостоятелно отпътуване.

В периода 27.05-26.06 ще бъда извън България. В този период можете да се записвате и да плащате директно в Бюро Радецки.

петък, ноември 05, 2010

Екстремен септември

или Момчелников – последният повелител на улеите

Отдавна бях обещал да пусна малко отчети за приключенията от това лято и ранната есен, но все не оставаше време. Сега едва намерил си ток на летището във Франкфурт и с единствената опция за връзка към Интернет срещу 8 EUR за 1 час, реших, че вместо да се ръся, мога да седна да попиша, пък надявам се скоро да има откъде да го публикувам.

И така, екскурзионното приключи успешно и дойде септември, най-подходящото време за изродясване. Планът беше първия уикенд да се направи Синия улей, а през втория в съботата Дяволския, а в неделя Белия. За съжаление (а към момента, бих казал за радост) за Белия не се събра група, така че се надяваме да го обходим догодина, ако коленете държат. Извън моите планове, но в следствие доста отложеното ми пътуване за Вануату изникна и възможност за включване и в „Рекламния маршрут” на бюро Радецки – Митикас, Стефани и обиколка на Олимп от 22 до 26 септември.

Синия улей
Учудващо за Момчил, но реши да събере групата за този дълъг и труден маршрут в 7:00 ч., аз лично очаквах да обяви час на събиране на Орлов мост, най-късно 6:00, а по възможност и 5:30. Както винаги Деси закъсня, но не с много и в 7:15 групата в състав 6 туриста и Момчил вече беше на път. Володята ни метна до Център Мальовица и в 9:00 поехме през хижата към седловината Прозореца в района на алпийски заслон БАК. До Втора тераса стигнахме с почти бясно темпо за 1:10. От там с много леко забавяне на темпото най-вече, защото наклона се увеличи близо тройно продължихме нагоре и точно в 11:00 ч. бяхме готови за приключението. Точно в последните метри на изкачването към Прозореца започна да вали. Спря, когато вече бяхме стигнали в крайната точка на прехода – едно хотелче в района на Елешница.
И така, вече оборудвани с каски, започнахме спускането надолу. За 15-тина минути стигнахме първия и най-голям (около 25 м.) отвес по трасето. Тук се наденахме в седалките, а Момчил ни овърза като пашкули с гръдните обвръзки и един по един поехме надолу. Общо екипирането на трасето и участниците и спускането на всички по отвеса отне малко над час. Това естествено не се хареса на шефа и той започна да пришпорва всички да бързат там, където маршрута позволява. След още 20-тина минути и няколко интересни подскачания по скалите, особено при положение, че вече всичко беше дюз мокро и страшно хлъзгаво стигнахме до кулминацията на маршрута – Прохода на водопада. Така се нарича един отвес, който, ако трябва да се оборудва, би било доста голямо предизвикателство. За наше щастие обаче, още преди години бдителни луди глави са открили, че съществува тесен тунел с 2-3 м. вертикален участък, последван от наклонена галерия, който излиза точно под отвеса. Преминаването му не представлява особена трудност, но води до особена калност на излезлите от долната му страна.
От тук продължихме надолу с ясното съзнание, че още не сме минали и една трета от маршрута, а времето вече напредва. След още един съвсем малък отвес преминат с рапел, Момчил предприе изненадваща маневра в дясно по склона на улея, който вече не беше толкова непристъпен като в началото. По този начин избегна опъването на още 2 рапела и ни спести доста време. Макар ходенето напреко по силно наклонен терен също да не е особено лека задача, все пак беше за предпочитане през ходенето по супер мокрите камънаци. Върнахме се в основното трасе на улея, само за да пресечем дола, който вече си мязаше доста осезаемо на река и продължихме по левия склон, за да достигнем дългия наклонен рапел. Тук по правилата за спускане по наклонен рапел не бяхме на протриващи възли през карабинер, а със самозатягащи се възли. Това обаче изигра лоша шега на един от участниците и за малко да прецака и още един, което наложи отново да се прибегне до вече изпитаната методика на спускане с протривка. След като се установи, че търкалянето по наклонен тревист терен, обикновено не води до сериозни последици, повечето от нас вече солидно премръзнали, продължихме надолу.
Очакванията бяха, че до долу няма да има нужда от повече въжета, но мокрите скали принудиха началника да пусне още 2 рапела за преминаване на пасажи с отвес не повече от 2 метра, които иначе могат да се минат само с държане за хватки. На последния рапел, даже се наложи да жертваме около 2 метра въже, поради липса на други опции за безопасно преминаване. Часът вече беше 18:00, но пък края вече наближаваше. След още малко ходене напуснахме окончателно улея и по левия склон се отправихме през гората към асфалтовия път между Кирилова поляна и Рилския манастир. Стъпихме на пътя малко преди 20:00 заедно с последните проблясъци светлина и Момчелников беше изключително доволен от групата. Володята ни чакаше на уреченото място и скоро вече бяхме на топличко в хотела. Свалихме мокрите дрехи (аз лично не чух, у някой да е останала суха дреха след целия този дъжд), ударихме по един душ и се настанихме в кръчмето на по чашка винце, гарнирана с вкусна гозба.
На сутринта поехме с бусчето към полето. Навестихме Стобските пирамиди. Оплюхме таксата от 2 лева, която са определили за раглеждането им, при положение, че цялото облагородяване на пътеката е станало по евро проект и си минахме по пряката странична пътека. В горния край поредната доза оплюване беше предизвикана от табелката „Внимание опасен участък”, която стоеше на края на един дървен парапет и която всъщност трябваше да гласи „След като окрадохме европарите, остатъкът стигна до тук”. От върха, Момчил реши, че вчерашната изродия е била малко и с половината група пое напряко през гората към долината в ляво. Противно на моите очаквания, не само че стигнаха успешно до долу, ми дори ни изпревариха.
В равнинната част на програмата включихме посещение на Самокова в гр. Рила и хапване в любимото заведение точно до ж.п. линията в с. Мурсалево и в ранния следобед се прибрахме в София. Към този етап, се заканих на Момчил, че догодина пак ще се включа в маршрута, но към днешна дата, след контузията на коляното, за която ще стане дума по-късно не мисля, че има особени шансове да се случи.
Тук идва моментът да поясня, как се появи подзаглавието на статията. Поради ранния час на прибиране имаше време и за едно кино, та с Жени гледахме „Последният въздушен повелител”.

Дяволския улей
Събота, великата дата 11.09. Отново в 7:00 ч. групата е на линия на Орлов мост и с малкото бусче умело шофирано от Сивко се понасяме към Мальовица. На Панчарево събира Момчил, хапваме по една бърза баничка и продължаваме. Сценарият до Прозореца е почти точно копие на този от миналата седмица. Разликата се дължи на атмосферните условия. Докато миналата седмица катерейки се нагоре времето се разваляше, то сега се оправяше и на втора тераса вече беше слънчево и прекрасно.
Стигайки в началото на Дяволския улей, предвид бързината на групата и хубавото време, душата на Момчил се поразмекна и ни разходи и до вр. Двуглав, за да се насладим на прекрасната гледка.
Точно в 12:00 започнахме спускането на улея. Множество стръмни пасажи, част от които преминавахме с помощта на здравата ръка на водача, но без никакви осигуровки. В 12:45 приключихме с алпийската част, но всъщност по всеобщо мнение на участниците започнахме по-трудната част, където имаше множество силно наклонени тревисти склонове. По част от тях опитахме да се спуснем по Д..., но се оказаха на гадни тераски и бабуни и нямахме особен успех.
В крайна сметка около 15:00 ч. успешно се припътихме в района на Кирилова поляна, където Сивко вече нетърпеливо ни чакаше. Последва дежурното хапване на Мурсалево, едно доста бясно каране към София и около 18:00 ч. вече бяхме в родната мърлява столица.

Митикас, Стефани и обиколка на Олимп

Както вече казах, тази екскурзия не беше в предварителните ми планове и се записах в последната възможна минута, но съм изключително доволен, че го направих. Всички глупости, които се говорят за Олимп в България, са абсолютни митове и планината е настина много красива, а върховете много по екстремни за изкачване в сравнение с Мусала и Вихрен.
Ден 1
Групата в състав 19 туристи, един водач (вездесъщия Момчелников) и двама любители на морето се натовари на автобуса на Тони и се понесе през границата, покрай Солун, до Лептокария, където оставихме рибоците да се плацикат в морето, докато ние си трошим краката. От там през Литохоро в 17:00 ч. бяхме на паркинка на Приония и след експресно раздаване на ЛОК-овете тръгнахме към х. Спилиос Агапитос. За отбелязване е, че, макар и за кратко, попаднахме в капана на тъпите стачкуващи гърчуля и малко преди Серес се наложи да почакаме 20-тина минути, преди да продължим.
Момчил беше демократично настроен, поради факта, че пътеката няма разклонения и места, където човек да се обърка и затова разреши всеки да движи със собствено темпо. И така първите стигнаха до хижата за по-малко от 2 часа, а последните за около 3. Всеки, който е чел описанието на условията в Refuge A, както още е известна х. Спилиос Агапитос и правилата, които трябва да се спазват вътре, ще остане очарован от реална обстановка. В България не можете да намерите толкова чиста и добре поддържана хижа. Хапнахме, поприказвахме си до 21:50 и по най-бързия начин се приготвихме за лягане, защото токът се гаси точно в 22:00.
Ден 2
В 8:30 всички под строй поехме към Митикас в прекрасно слънчево време. До вр. Скала всичко беше прекрасно, след това демокрацията свърши, защото започна трудната част от маршрута. Оборудвахме се със задължителните за маршрута Каки Скала каски. Навлякохме всички налични дрехи, защото вятърът беше пронизващ и в строг ред тръгнахме към Митикас. Не мога да кажа, че маршрута представлява някаква сериозна трудност, но трябва да се внимава почти през цялото време – или стъпалата се неудобни, или трябва да внимаваш да не бутнеш камъни върху идващите след теб или ти се налага да се разминаваш с идващите срещу теб, далеч не толкова внимателни българи. Както казва Момчил, всяка от последните 3 години, се налага хеликоптер да сваля от района пострадали българи, в повечето случаи поради плиткоумието на разни недодялани водачи. Сами се сещате, че Радецки подобен случай няма.
Стигнахме върха, насладихме се на панорамата за 5 минути, направихме по няколко снимки и задължителната обща снимка на групата и се понесохме обратно по маршрута към Скала. Минахме през Скулио, който не представлява абсолютни никакво предизвикателство в хубаво време, но пък открива изключителна гледка към масива на Митикас и Стефани и слязохме в долчинката под него, където обядвахме. От там в съвсем свободен ход с много почивки под прекрасното слънце групата се прибра обратно в хижата.
В 18:00 ч. в столовата на хижата се проведе кратко, но изключително важно обучение за придвижване по хоризонтален и наклонен парапет, което щеше да ни трябва при изкачването на Стефани на следващия ден.
Ден 3
Отново тръгване около 8:30 по пряката пътека към хижите Христос Какалос и СЕО. В мъгла и доста силен конденз от нея около 11:00 ч. се настанихме в СЕО и започнахме да дебнем, дали Тронът на Зевс ще прояви снисхождение към групата ни и ще се открие, давайки ни възможност да го изкачим.
Скоро времето се пооправи и Момчил не чака втора покана. По най-бързия начин екипира всички със задължителните за финалната част на маршрута гръдни обвръзки и поехме по Зонария към началото на пътеката за Стефани – Ууки Стефани. След има-няма час бяхме на Стефани 2, докъдето се стига по стръмен, но безопасен улей. Тук Момчил с много малка помощ от страна на мен и Пепи, започна оборудването на трасето, което се състои от общо 3 въжета, закачени за наличните по трасето планки и няколко оборудвани от началника скални халки. След като всяко от въжетата беше готово, половината от групата пое по маршрута. Не мога да отрека, че беше интересно, особено за мен и Пепи, които се занимавахме най-вече с оказване на помощ на по-неопитните участници.
Цялата процедура по изкачване на Стефани 1 отне на водача и групата около 2 часа, като втората групичка учели малко по-мъгливо време, но пък чакаше в по-слънчево време и не може да премръзне много.
Върнахме се в хижата и се отдадохме на топли манджички и чашки с винце.
Ден 4
Време е да слизаме към полето. Не знам дали на планината не й се искаше да я оставяме или просто си беше в кофти настроение, но не можахме да видим, нито платото на музите, нито ридът Лемос, нито гледките от Скурта. Единственото, което заслужаваше внимание по време на слизането е огромната вековна черна мура, в сравнение с която нашата Байкушева мура е детенце в предучилищна възраст. Мъглата й придаваше изключително мистичен вид и се чувствахме малко като във Ветроклин при Ентите.
Стигнахме до уреченото място на пътя в 12:00 ч., което според Момчил е най-бързото време постигано до сега от група водена от него по този маршрут. Натоварихме се на рейса и след по-малко от час, вече бяхме на брега на морето в хотелчето в Лептокария.
Настанихме се, и въпреки лошото време част от нас изпробваха как е водата в Егейско море – солена е. Следобяд направихме едно бързо пазаруване в местния Лидл, а вечерта си устроихме „Тераса парти” на две основни групички – ВИП туристите с водача + Петър и Жени и останалите, които даже май посетиха и някоя от местните дискотеки, защото доста дълго време липсваха от тяхната тераса.
Ден 5
Времето най-сетне се оправи отново, но вече е време да си тръгваме. По пъргавите, отново се топнаха във водата, но аз не бях от тях. Около 9:00 ч. поехме обратно към България. На излизане от Лептокария спряхме да снимаме върховете, които се бяха открили много красиво и продължихме към Солун. Помотахме се малко из улиците му, посетихме църквата „Свети Димитър Солунски”, видяхме Бялата кула, хапнахме по един Гирос (или Джирос, така и не разбрах, кое е правилното), качихме се до крепостните стени и продължихме към границата.
Разхождайки се из Солун по едно време осъзнах, че подаръците, които бях взел за Жени в Лептокария, останаха на масата в стаята на хотела, та набързо организирах повторен шохинг, за да не се връщам в България с празни ръце.
В заключение бих препоръчал тази екскурзия на всички любители планинари. Цената наистина е малко по-висока в сравнение с повечето други туроператорски агенции, но организацията е с пъти по-добра, а мерките за сигурност на туристите, които се предприемат не можете да намерите никъде другаде.

И така, успях да убия 2 часа пишейки този пътепис и вече е време, лека полека да се отправям към гейта, за да се бордвам за Осака. Предстои ми 11 часа полет, след това 5 часа почивка и още 11 ч. полет да Окланд, където се надявам багажът ми да пристигне заедно с мен, защото иначе ще стане интересно.

В заключение, искам да благодаря на Деси Стаменова за предоставените снимки и разрешението да публикувам част от тях в тази статия.
Публикувано от Осака, Япония

петък, юни 18, 2010

Обиколка на Витоша

На 26.06.2010 г. ще се проведе юбилейната 40-та обиколка на Витоша. Повече информация на официалната страница на обиколката.
Ние с Тони сме там. Той гони финиширане под 12 часа, аз се целя до 10 ч. да съм в Чуйпетльово, пък после каквото стане.

сряда, юни 02, 2010

Екскурзионно 2010

Ъпдейт от 11.08.2010 г.
-----------------------------------------
Среща за тръгване на 14.08. в 7:00 ч. на Централна автогара София. Автобусът е на Груп Плюс и тръгва в 7:30 от сектор 31.
Нощувката в Габрово се променя от х-л Люляците на х-л Балкан в центъра на града. Това ще ни даде повече време за разглеждане на Дряновския манастир, пещерата Бачо Киро и Боженци и увеличава вероятността да има време да се отиде дори и до Трявна. Габрово ще може да се разглежда и късно вечерта.
Нощувката на Узана се променя от х-л Географски център на х. Узана. Това променя единствено времето за разходка до Географския център от 5 минути на 30 минути.
------------------------------------------

Най-сетне се спретнах да пусна информацията за тазгодишното екскурзионно.
Важните параметри са:

Дата на заминаване: 14.08.2010 г.
Дата на връщане: 20.08.2010 г.
Цена: 270 лв.
Срок за записване и плащане: 23.07.2010 г.

Цената включва: транспорт до Габрово, транспорт за екскурзия в района на Габрово и Габрово - Шипка, 6 нощувки, 6 закуски, 4 обяда, 5 вечери, транспорт от Калофер до София, планински водач (Вожда) и застраховки.

Цената не включва: обяд и вечеря на първия ден, обяд на втория ден, входни такси за музеите.

Описание на маршрута:
Ден 1
Заминаване от Централна автогара София в 7:30 часа. Трансфер до гр. Габрово с редовен междуградски автобус. Пристигане в Габрово около 11:00 ч. Време за разглеждане на града и обяд на свободна консумация. Възможност за посещение на Дома на хумора и сатирата (един от 100-те национални туристически обекта /100 НТО/)
Трансфер с микробус до Дряновския манастир и пещерата Бачо Киро /100 НТО/ и разглеждане на обектите. Трансфер до Боженци и разглеждане на архитектурния резерват /100 НТО/. При наличие на достатъчно време трансфер до Трявна и разглеждане на Музея на резбарското и зографското изкуство /100 НТО/ и самия град. Трансфер до хотел Люляците, настаняване и вечеря на свободна консумация. Нощувка.

Ден 2
Ставане в ранни зори. Закуска. Трансфер до Етнографски комплекс "Етъра" /100 НТО на един печат с Дома на хумора и сатирата/ и разглеждане на комплекса. Трансфер до връх Шипка. Време за разглеждане на мемориала /100 НТО/ и обяд на свободна консумация.
Преход до местността Узана (3 часа) и настаняване в х-л Географски център. Разходка (5 мин.) до Географския център на България. Вечеря и нощувка.

Ден 3
Ставане в не толкова ранни зори. Закуска.
Преход до х. Мазалат (4 часа). Настаняване в хижата и обяд. Разходка в района на хижата или почивка. Вечеря и нощувка.

Ден 4
Ставане, когато успеем. Закуска.
Преход до х. Тъжа (3 часа). Настаняване в хижата и обяд. Разходка в района на хижата или почивка. Вечеря и нощувка.

Ден 5
Ставане, когато реши Вожда. Закуска и взимане на сух пакет за обяд.
Лъч до масива Триглав и/или вр. Марагидик в зависимост от атмосферните условия и желанието на групата. (6-10 часа)
Вечеря и нощувка.

Ден 6
Ставане преди изгрев. Много ранна закуска или взимане на същата на сух пакет. Взимане на сух пакет за обяд.
Потегляне около 7:00 ч. Преход около 8 часа до х. Рай през вр. Ботев /100 НТО/.
Настаняване в хижата. Възможност за разходка до водопада Райското пръскало (около 1 час). Вечеря и нощувка.

Ден 7
Може и да се понаспим, ма не е сигурно. Закуска.
Слизане към гр. Калофер (4-5 часа). Време за разглеждане на музея на Христо Ботев /100 НТО/ и обяд на свободна консумация.
Трансфер до София с влак. Приблизителен час на пристигане в София - 20:00 или 21:00 ч.

С Жени имаме и предложение за море веднага след планината, т.е. заминаване на 21.08. Районът ще бъде подходящо подбран, така че да има места за всички вкусове - хотели, евтини стаи и къмпинг. Ако има заинтересовани да се обаждат.

четвъртък, април 22, 2010

Традиционен поход - Мальовица

Вече трета година в края на април организираме поход в района на Мальовица с цел символично отбелязване на годишнината от първото изкачване на Еверест от българин.

И тази година няма да изневерим на традицията. Предвид прогнозата за дъждовно време най-вероятно ще се ходи само до хижата, в най-добрия случай и до втора тераса, но едва ли ще може да се продължи нагоре.

Сборен пункт Учебен център Мальовица, събота, 24.04.2010 г. 9:00 ч.

неделя, април 18, 2010

Кунино, Карлуково и Реселец - 7-9 май

Ето и пълен план на екскурзията, който вече е обявена във Facebook.

Заминаване - 07.05.
Тръгване от София с експеса за Варна в 7:10. Прекачване на Мездра.
Пристигане в Кунино около 9:30 ч.
Преход през долината на каньона до неговото дъно (около 2 часа) и изкачване до платото над него (около 30 минути). По време на изкачването е единственото място за набавяне на вода. То се намира на около половин час от лагера ни. Пристигане на мястото на лагера около 12-13 ч. Мястото представлява скална ниша около 10 на 6 метра и около 4 метра височина, намираща се точно под ръба на каньона. Отворът е около 5/3 метра. Има втори отвор известен като терасата с размери около 2/2 метра и малък отвор на тавана изключително подходящ за комин. Пред нишата има малка полянка и разстояние от около 10 метра до основния отвес.
Настаняване и обяд. Време за почивка в най-горещите часове на деня. Привечер ще подновим запасите с вода и може да разгледаме няколко интересни скални образувания по платото. След това ще похапнем около лагерния огън и ще се сгушим в чувалите си.
На сутринта слизане по друга пътечка. Възможно е влизане в малка пещера в района. Слизането ще отнеме около 1:30 часа. Ще разгледаме и няколко други забележителности в района и или ще хванем влака в 16:00 или ако не ни се чака ще тръгнем пеша за Карлуково. Разстоянието е 5-6 км. и с влак се минава за 6 минути. Пеша ще е малко над час.
От гарата в Карлуково имаме около 1 час по асфалтов път до входа на пещерата Проходна. При пътуване с влак ще сме там около 17-17:30 ч. Възможно е след пристигането да се отиде до с. Карлуково, което е на около половин час и да се закупят някакви провизии, ако има нужда и намерим работещ магазин. Същото може да направим и в Кунино, но не разчитайте на асортимент. Разглеждане на пещерата, веречя и нощувка близо до изхода.
На сутринта тръгване рано, за да хванем влака за Реселец в 9:25.
Пристигане на спирка Реселец в 9:30. Ще се опитаме да намерим къде да оставим багажа по време на разходката. Обиколка на един пресъхнал и много красив каньон, след това, ако времето позволява и разходна до един красив 10-тина метров водопад.
Прибиране в София с влака в 16:10 с прекачване на Червен бряг и пристигане в София в 18:20, или с влака в 17:40 с прекачване на Мездра, който пристига в София в 20:10.

Необходима екипировка и вещи:
Спален чувал - и летен ще свърши работа
Шалте - за предпочитане двуслойно
Челник с резервни батерии
Храна за 2 дни
Съдове за вода с вместимост 1.5-2.0 литра
20 лв. за билети за влак

Срок за записване няма, но е добре да ме уведомите, за да знаем кого чакаме на гарата. Добре е групата да не надвишава 12 човека, че трудно ще се сместим първата вечер.

Краище - къде пък е това?

Някои от вас знаят, че от около месец съм почнал отново да кръстосвам баирите с цел опознаване на малко познатите и абсолютно не маркирани маршрути в планините на Краището, Завалско-Планската и Руйско-Верилската планински вериги.
Другата ми цел разбира се е изкачване на 34-те планински първенци намиращи се в България. За тези, които не знаят в България има 37 планини, но първенците на три от тях са извън територията на страната.
В периода участвах в екскурзии в планините Кобилска, Земенска, Чудинска, Еловишка, Пенкьовска и Ерулска, както и в една екскурзия в района на Реселец и Кунино, но за последната ще пиша отделно.

Кобилска планина
Малка планина разположена между Трекляно и ГКПП Отоманци, която в сръбска територия достига до Босилеград. Съвсем до скоро за най-висок неин връх се е считал Чардак (1312 м.), но преди 2 години не без помощта на наблюдателния екип на Радецки, грешката е поправена и сега най-високият й връх е Бели камък (1362 м.). Върхът може са се изкачи най-лесно от с. Сушица, като се ходи по голо и доста панорамно било.

Земенска планина
Разположена е в самия център на Българското Краище между Кобилска и Конявска планина. В източния й край се намира и Земенското дефиле с водопада Полска Скакавица. Най-високият връх на планината е Тичак (1295 м.). Ако обаче имате желание да го посетите, трябва да имате доста добри връзки в министерството на отбраната. Хубавото от това, че на върха има поделение обаче, е, че има и път. Та, ако много ви мързи, както нас ни мързеше него ден, можете спокойно да се качите до горе с кола. Ако ви се ходи може разбира се и да походите. Най-добре ще е да го направите от с. Добри дол.

Чудинска планина - снимки
"Е това пък къде е?", както казват почетето като чуят това чудно име. Чудинска планина е между ГКПП Гюешево и ГКПП Отоманци. Най-характерното за нея е, че там се намира най-западната точка на България, както и триграничната точка между България, Сърбия и Македония. Между другото двете точки се намират на 50 м. една от друга. Точно в този участък много ясно се вижда колко изкуствено е прекарана границата между България и Сърбия при отделянето на Западните покрайнини. От двете страни на границата се намират махали на едно и също село, между които все още съществува път в доста добро състояние и единственото, по което си личи, че си на границата, е един клон насред пътя и табелка "Държавна граница. Не преминавай." Най-високият връх на планината е Арамлия (1496 м.). Има хубава гледка към сръбските върхове, но почти никаква към българските. Тази екскурзия определено си заслужава.

Еловишка планина - снимки от 1 до 21
Една от най-малките и най-обрасли планини разположена северната част на Краището. По целия маршрут към върха й Плоча (1329 м.) има само едно място, откъдето можеш да видиш някаква гледка. От триангулачната точка на върха имаш видимост, в която и да е посока не повече от 10-15 м.

Пенкьовска планина - снимки от 22 до 70
Едно уникално било в самия център на Краището. По протежение на 20-те километра било има 10-тина върха с много малки седловини между тях. До момента е правен един опит за преминаване на цялото било, който е завършил неуспешно, като за 12 часа са преминати 13 киломента от билото. Основната причина за толкова бавната скорост на придвижване е характерната растителност, изключително благодатна за непопулярния сред хората, но доста популярен сред туристите (особено в нашата група след миналогодишното слизане към Мелник) спорт "Трънинг". За щастие добрите познания на водача ни за планината ни позволи да преминем маршрута към Конски връх (1187 м.) без среща с въпросните драскащи растения.

Ерулска планина - снимки от 85 до 128
Една от по-големите планини, разположена в северната част на Краището. Откритият й Големи връх (1481 м.) е изключително панорамен. Единствения първенец от Краището, който не се вижда от нея е Връшник на Лисец. За сметка на това се виждат Руй, Ездемирска, Парамунска, Любаш, Черна гора, Завалска и Вискяр планина, а в далечината дори и Витоша. При хубаво време се виджа и Осогово.

Какво предстои - ако желаете може и вие да се включите:

1-2 май - Кървав камък и Милевска планина
Двете най-високи планини от Краището. И двата най-високи върха са гранични. Спане на палатки. Записване до 25.04., заради необходимостта от гранично разрешително.

4-5 май - Любаш, Вискар, Завалска и Парамунска планина
По 2 планини от двете вериги. Любаш е известен като Трънския Килиманджаро, имаше и някакъв връх известен като Трънския Матерхорн. Върховете не са високи, но наистина са доста стръмни и изкачването ще интересно. Спане на палатки. Записване до 03.05.

Ще се радвам и други да се включат в походите на бюро Радецки.

петък, февруари 26, 2010

Земенски пролом - 13 март

Привет на всички,
след доста продължително мълчание реших да пораздвижа пак духовете.
Предлагам малка екскурзийка под организация от Бюро Радецки до Земенския пролом и водопада "Полска Скакавица". Повечето от Вас знаят, че да ви заведа там е стара моя мечта.

Записване: през сайта на Бюро Радецки - http://www.buro-radetsky.bg/excurzia_328-184-0.html
Цена: 20 лв. за екскурзията (плащат се в Бюро Радецки) + 10 лв. за транспорт с влак (билетите си купуваме сами)
Дата: 13.03.2010 г.
Час: ще бъде уточнен допълнително, но предполагам ще е около 9-9.30 на Централна ЖП гара София

Повече подробности за самото място може да видите 2 статии по-надолу, а кратка информация за маршрута има на линка за екскурзията.

понеделник, септември 14, 2009

Рилски манастир - Боровец - 19-22 септември

Така, предишната екскурзийка се провали, поради закъснялото съобщение. Затова сега гледам да пусна следващото малко по овреме.

И така, графикът на маршрута е:
Среща: 10:00 ч. на 19.09.2009 г. (събота) на Автогара Запад (Овча купел)
Отпътуване: 10:20 ч. с редовен автобус за Рилски манастир
Пристигане на Рилски манастир около 13:00 ч.
Преход до х. Рибни езера - 4-5 часа. При наличие на време - лъч до Смрадливото езеро. Нощувка в хижата.
20.09.2009 г. (неделя)
Преход до х. Грънчар - 6 часа. Нощувка в хижата.
21.09.2009 г. (понеделник)
Преход до заслон Еверест по пътя се минава през вр. Мусала - 6 часа. Нощувка в заслона.
22.09.2009 г. (вторник)
Преход през х. Мусала до Боровец - 4-5 часа. Прибиране с бусче до София.
Приблизителен час на пристигане в София - 17 ч.

Нощувките са уговорени за Грънчар и Еверест, все още се опитвам да се свържа с Рибни езера. Храната си е наша грижа, като в хижите ще може да се купи това-онова, но не разчитайте само на храна от там. Не съм разпитвал за опъване на палатки. При заслона както знаете не е особено подходящо, на другите 2 места ще се намери къде.

Прогнозата за времето засега е доста колеблива, аз лично очаквам, че ще е дъждовно, а на Мусала може да има и снежна покривка, защото тези дни доста валя. Екипирайте се топло.

Заявки за участие до четвъртък (17.09.) вечерта.

Разчет на разходите:
------------------------------------
София - Рилски манастир - 10 лв.
Нощувки - 3 х 10 лв. = 30 лв.
Боровец - София - 7 лв.
------------------------------------
ОБЩО около - 50 лв.

сряда, септември 09, 2009

Водопад Полска скакавица - 12-13 септември

То докато се наканя да пиша стана доста късно и някои сигурно ще кажат, че вече имат други планове, но разчитам на това, че някои от вас знаят за идеята още от срещата миналата седмица.

Та, идеята е да се отиде до водопад Полска скакавица, намиращ се на р. Струма в Земенското дефиле под едноименното село, където между другото съм изкарал детските си години. Отдавна се каня да направя тази екскурзия но сега и дойде редът.
Водопад Полска скакавица е с обща височина 72 м. и се състои от 2 пада, като горния е по-малък. Водата в долния край пада под формата на ситен дъждец, а като застанеш отдолу имаш чувството (създадено от скоростта на водата), че върху теб падат ситни горещи въгленчета. Разходката до самия пад минава по оттока на водопада и е доста забавна. Не си забравяйте банските, ще ви бъдат необходими.
Спането ще бъде на палатки. Това не бива да ви отказва, ако нямате палатка. Пишете ми и ще уредим нещо от тези, които няма да идват. Други пък ще приютим в палатките на тези, които са сами. Имаме възможност да вземем и една четириместна палатка.

Прогнозата за времето е разкъсана облачност без валежи, с минимални температури около 10 градуса и максимални 20-25. Дано да се сбъдне. Надморската височина в долния край на водопада е около 600 м., т.е. няма да сме реално в планината.

Планът за екскурзията е следният:
Среща на Централна ЖП гара София (горна чакалня) в 9:30 на 12.09. (събота).
Тръгване от София с пътническия влак за Кюстендил в 9:58.
Пристигаме на спирка Скакавица в 12:24.
Преход до водопада около 1 час. Разходка в района на водопада и избор на място за палаткуване. При хубаво време - изкачване на връх Петрова могила (н.в. ок. 800 м.)
Неделя: почивка или разходка в района. Около 12 ч. подготовка за прибиране.
Тръгване от спирка Скакавица в 14:26, прекачване на Перник и пристигане в София в 16:50.

Храната ще си носим с нас. Никъде в района не може да се купи абсолютно нищо.
Едиствените разходи са за билет за влак - около 7-8 лв.